Кийли склони глава върху бакъреночервените косми на гърдите му. Дълго слуша ритмичните удари на неговото сърце и накрая въздъхна доволно.
Ричард разгледа отблизо блестящия медальон на гърдите й.
— Винаги ли носиш дракона?
— Никога няма да го сваля доброволно — отвърна Кийли.
— Изглежда, много си обичала майка си.
— Все още я обичам. Любовта е вечна. Тя не умира, когато обичаният човек си отиде от нас.
Ричард се почувства някак успокоен от тези думи.
— Време е за сън — каза той.
— Не съм уморена. — В тялото й все още отзвучаваше ехото от преживяната възбуда. А и как би могло да бъде иначе след подобно изживяване!
— Имам един подарък за теб — каза Ричард.
— И аз за теб — с благ глас отвърна тя.
Без следа от срам Ричард стана и се отправи към другия край на стаята. Кийли остана в леглото още миг, възхищавайки се на съпруга си, на широките му рамене, мускулест гръб и стройни бедра.
Усетил погледа й, той се извърна и намигна.
Кийли се изчерви и скочи от леглото, но след това й хрумна, че е гола. Тя припряно посегна към халата на Ричард и се прикри с него. Чу мъжа си да се смее приглушено, заповяда му да спре и се затича към ъгъла, в който си беше оставила дрехите.
След това и двамата се върнаха в леглото. Кийли се настани на ръба, а Ричард вече се бе облегнал на възглавниците и се бе завил до кръста.
Той й подаде по-малкия от двата пакета, които лежаха на леглото пред него.
Кийли го отвори и зяпна от изумление. Върху синя кадифена възглавничка блестеше най-красивата брошка, която момичето някога бе виждало — златна кошничка, пълна с челебитки. Цветчетата бяха изработени от сапфири, аметисти и диаманти.
Срещнала тръпнещите му в очакване очи, Кийли рече:
— Но тази брошка е достойна за кралица.
Ричард се наведе напред и нежно я целуна по устните.
— Ти си моята кралица.
Вперила поглед в накита, Кийли изтри скришом появилите се в очите й сълзи. Тя отново се запита какво ли щеше да стори графът, когато осъзнаеше, че се е оженил за неподходяща жена. Тя никога нямаше да намери мястото си в неговия свят, както и хората от този свят никога нямаше да я приемат такава, каквато беше. Свещени камъни, та тя дори не умееше да танцува!
— Отвори другия пакет — подкани я Ричард. Кийли поклати глава и успя да се усмихне.
— Сега е ваш ред, господине — тя му подаде едно от двете си пакетчета и се извини: — Боя се, че няма да е толкова чудесен, колкото твоят подарък.
— Остави на мен да преценя — рече Ричард и отвори кутийката. Вътре имаше тежък златен пръстен с огромен червен карнеол.
— Както знаеш, карнеолът закриля притежателя си — обясни Кийли.
Ричард й подаде пръстена и я накара да му го сложи на средния пръст на лявата му ръка.
— Благодаря, Кийли, ще го нося постоянно… Pour tous jours.
— Завинаги — прошепна Кийли, докато му слагаше пръстена. В очите й се появи дяволит блясък и тя добави: — Не можех да помоля негова светлост за пари, защото тогава не си говорехме. Затова Одо и Хю нападнаха един благородник извън града. Надявам се, не ти пречи дето…
— Братовчедите ти са…
Кийли избухна в смях.
— Само се пошегувах.
— Подаръкът е чудесен, но още по-чудесни са твоите аметистови очи — обясни Ричард. — Знаеше ли, че аметистът е символ на добродетелта?
Кийли поклати глава.
— А какво символизират смарагдите? — попита тя.
— Смарагдите обещават постоянство.
Надявам се, помисли си тя, но не каза нито дума. Ричард й подаде втория си подарък.
— Предвид необикновените ти религиозни убеждения, сметнах за необходимо да ти подаря това — подразни я той.
Кийли го погледна въпросително и отвори пакета.
— Книга?
— „Животът на светците“.
Тя не се разсмя, както очакваше Ричард, а мръщейки чело, пое книгата в ръце, без да я погледне. Спомни си за неразбираемите букви, които бе видяла преди време в кабинета му, и прехапа долната си устна. Съпругът й вече знаеше, че е копеле, което не разполага с никакво наследство. Но какво щеше да каже, когато разбереше колко невежа бе тя?
— Има ли някакъв проблем, съкровище?
Кийли долови нотката на безпокойство в гласа му. Срамуваше се прекалено много, за да го погледне в очите. Вместо това бе вперила поглед в гърдите му.
— Господине, аз не мога да чета на никакъв друг език, освен на английски.
— Зная — преливащ от нежност отвърна Ричард. — Ако погледнеш по-добре книгата, скъпа, ще откриеш, че съм превел „Животът на светците“ на английски.