Кийли се усмихна с облекчение и погледна книгата почти благоговейно.
— Какъв прекрасен подарък. Никога не съм притежавала книга.
— Ще я прочетеш ли?
— Някой ден.
— Надявам се да е скоро.
— Предвид твоята липса на религиозни убеждения реших, че имаш нужда от нещо, което да укрепи вярата ти и да ти показва верния път — обясни Кийли и му подаде втория си подарък
Ричард го разопакова. В първия миг той се втренчи слисано в това, което виждаше, за да избухне след това в звучен смях. После разгърна ритуалната роба и прекара пръсти по инициалите „Р. Д.“, които съпругата му бе избродирала със златна нишка.
— Ще я носиш ли? — попита тя.
Устните му трепнаха.
— Някоя нощ — обеща той.
— Надявам се да е скоро.
Ричард отново я притисна към себе си и погали тила й.
— Трябва да си уморена, скъпа.
Кийли поклати глава, но все пак се облегна на гърдите му.
— Беше прав, когато каза, че трябва да простя на баща си — каза след малко тя. — Имам чувството, че от раменете ми е паднало тежко бреме.
— Той се чувства по същия начин, любима.
Той я бе нарекъл любима, но дали наистина я обичаше? Или това бе само една от онези изтъркани английски фрази, чието значение тя не разбираше.
— За какво мислиш? — попита Ричард, забелязвайки угрижения й поглед.
Кийли се надигна и го погледна в очите.
— Щеше ли да спреш, ако те бях помолила? — попита тя.
Той престана да я гали, погледна я в очите и излъга:
— Да, съкровище. Желанието ти е закон за мен.
Кийли повдигна вежда и го дари с една от най-изкусителните си усмивки.
— А ако те накарам да започнеш отново?
Отговорът му беше бавна, неотразима усмивка. Ричард я обърна по гръб, а чувствените му устни потърсиха нейните. Час по-късно двамата заспаха изтощени.
Ричард се събуди в онзи магически час на деня малко преди изгрев слънце, когато светът още спи. Не си направи труда да отвори очи, а се обърна към средата на леглото, където очакваше да открие топлото, нежно тяло на съпругата си. Но нея я нямаше. Графът отвори най-напред едното си око, а след това и другото. Къде, по дяволите, бе тя? Той седна в леглото и я видя.
Гола, загърната само в катранено черната си, стигаща до кръста й коса, Кийли стоеше до прозореца и гледаше навън. Опряла длан в стъклото, тя изглеждаше напълно обсебена от мислите си, а устните й помръдваха беззвучна
Ричард се усмихна. Както всяка друга сутрин жена му посрещаше слънцето — беше му разказвала за това.
Ричард стана и се приближи бос до прозореца. Отдръпна черното було на копринената й грива и погали тила и гърба й. Тялото й потръпна отзивчиво.
Без престорена свенливост Кийли се облегна на стройното му мускулесто тяло. Той я обгърна със силните си ръце и погали прекрасните й гърди.
Тя се задъха. Ричард я попита усмихнат:
— Какво виждаш?
— Виждам отвъд хоризонта. — Гласът й звучеше замечтано.
— Какво има зад хоризонта, любима моя?
Кийли се обърна, без да се освобождава от прегръдката на Ричард, обви ръце около врата му и го целуна по устните.
— Дъщеря ни Блайт вече е поела дългия си път към нас.
Ричард я погледна въпросително. Изобщо не разбираше за какво говори, но я познаваше достатъчно добре, за да знае, че по-нататъшните обяснения само щяха да го объркат още повече. Затова само кимна.
— Какво би искала да направим през този първи отегчителен ден от нашия брак? — попита той.
— Бракът ни трябва да започне с едно добро предзнаменование — сериозно отвърна тя. — Обичаят повелява да се върнем в имението Девъро. Ах, да, ще имаме нужда от една рибарска лодка за Мърлин. Тя трябва да дойде с нас.
— Защо? — попита Ричард и веднага съжали за въпроса си.
— Това е стар уелски обичай — обясни Кийли. — Когато невестата преведе коня си през дома на младоженеца, това носи щастие.
Ричард изпита желание да се разсмее на глас, но остана сериозен.
— Възнамеряваш да разхождаш Мърлин из Девъро Хаус?
Кийли кимна.
— Ама тя ще изцапа — забеляза Ричард.
— Мърлин е добре възпитано животно и не би й хрумнало да постъпи толкова неприлично — увери го Кийли. — А и това е изключително важно за щастието на брака ни.
Ричард бе твърдо против това, да пусне някакъв си проклет кон да се разхожда из дома му, но и не желаеше да спори с жена си.
— Днес следобед е сватбата на лейди Чешир и баща ти — напомни й той. — Нямаме време да се връщаме в Девъро Хаус. Не бихме ли могли да отложим малко този обичай?
— Мисля, че става — неуверено рече тя.
Ричард отстъпи крачка назад и протегна ръка към нея.
— Да се връщаме в леглото — подкани я той.