Выбрать главу

Кийли се усмихна с облекчение и погледна книгата почти благоговейно.

— Какъв прекрасен подарък. Никога не съм притежавала книга.

— Ще я прочетеш ли?

— Някой ден.

— Надявам се да е скоро.

— Предвид твоята липса на религиозни убеждения реших, че имаш нужда от нещо, което да укрепи вярата ти и да ти показва верния път — обясни Кийли и му подаде втория си подарък

Ричард го разопакова. В първия миг той се втренчи слисано в това, което виждаше, за да избухне след това в звучен смях. После разгърна ритуалната роба и прекара пръсти по инициалите „Р. Д.“, които съпругата му бе избродирала със златна нишка.

— Ще я носиш ли? — попита тя.

Устните му трепнаха.

— Някоя нощ — обеща той.

— Надявам се да е скоро.

Ричард отново я притисна към себе си и погали тила й.

— Трябва да си уморена, скъпа.

Кийли поклати глава, но все пак се облегна на гърдите му.

— Беше прав, когато каза, че трябва да простя на баща си — каза след малко тя. — Имам чувството, че от раменете ми е паднало тежко бреме.

— Той се чувства по същия начин, любима.

Той я бе нарекъл любима, но дали наистина я обичаше? Или това бе само една от онези изтъркани английски фрази, чието значение тя не разбираше.

— За какво мислиш? — попита Ричард, забелязвайки угрижения й поглед.

Кийли се надигна и го погледна в очите.

— Щеше ли да спреш, ако те бях помолила? — попита тя.

Той престана да я гали, погледна я в очите и излъга:

— Да, съкровище. Желанието ти е закон за мен.

Кийли повдигна вежда и го дари с една от най-изкусителните си усмивки.

— А ако те накарам да започнеш отново?

Отговорът му беше бавна, неотразима усмивка. Ричард я обърна по гръб, а чувствените му устни потърсиха нейните. Час по-късно двамата заспаха изтощени.

Ричард се събуди в онзи магически час на деня малко преди изгрев слънце, когато светът още спи. Не си направи труда да отвори очи, а се обърна към средата на леглото, където очакваше да открие топлото, нежно тяло на съпругата си. Но нея я нямаше. Графът отвори най-напред едното си око, а след това и другото. Къде, по дяволите, бе тя? Той седна в леглото и я видя.

Гола, загърната само в катранено черната си, стигаща до кръста й коса, Кийли стоеше до прозореца и гледаше навън. Опряла длан в стъклото, тя изглеждаше напълно обсебена от мислите си, а устните й помръдваха беззвучна

Ричард се усмихна. Както всяка друга сутрин жена му посрещаше слънцето — беше му разказвала за това.

Ричард стана и се приближи бос до прозореца. Отдръпна черното було на копринената й грива и погали тила и гърба й. Тялото й потръпна отзивчиво.

Без престорена свенливост Кийли се облегна на стройното му мускулесто тяло. Той я обгърна със силните си ръце и погали прекрасните й гърди.

Тя се задъха. Ричард я попита усмихнат:

— Какво виждаш?

— Виждам отвъд хоризонта. — Гласът й звучеше замечтано.

— Какво има зад хоризонта, любима моя?

Кийли се обърна, без да се освобождава от прегръдката на Ричард, обви ръце около врата му и го целуна по устните.

— Дъщеря ни Блайт вече е поела дългия си път към нас.

Ричард я погледна въпросително. Изобщо не разбираше за какво говори, но я познаваше достатъчно добре, за да знае, че по-нататъшните обяснения само щяха да го объркат още повече. Затова само кимна.

— Какво би искала да направим през този първи отегчителен ден от нашия брак? — попита той.

— Бракът ни трябва да започне с едно добро предзнаменование — сериозно отвърна тя. — Обичаят повелява да се върнем в имението Девъро. Ах, да, ще имаме нужда от една рибарска лодка за Мърлин. Тя трябва да дойде с нас.

— Защо? — попита Ричард и веднага съжали за въпроса си.

— Това е стар уелски обичай — обясни Кийли. — Когато невестата преведе коня си през дома на младоженеца, това носи щастие.

Ричард изпита желание да се разсмее на глас, но остана сериозен.

— Възнамеряваш да разхождаш Мърлин из Девъро Хаус?

Кийли кимна.

— Ама тя ще изцапа — забеляза Ричард.

— Мърлин е добре възпитано животно и не би й хрумнало да постъпи толкова неприлично — увери го Кийли. — А и това е изключително важно за щастието на брака ни.

Ричард бе твърдо против това, да пусне някакъв си проклет кон да се разхожда из дома му, но и не желаеше да спори с жена си.

— Днес следобед е сватбата на лейди Чешир и баща ти — напомни й той. — Нямаме време да се връщаме в Девъро Хаус. Не бихме ли могли да отложим малко този обичай?

— Мисля, че става — неуверено рече тя.

Ричард отстъпи крачка назад и протегна ръка към нея.

— Да се връщаме в леглото — подкани я той.