Тук, в двора на Тюдорите, външността бе най-важна. В това отношение мъжете превъзхождаха жените. Пъстри дрехи и украшения от златен брокат, сребриста коприна или кадифе с цвят на къпина се съчетаваха във всевъзможни цветни симфонии. На ушите им висяха инкрустирани със скъпоценни камъни златни обеци, а някои от мъжете бяха сложили и руж.
Роклите на благородните дами имаха толкова дълбоки деколтета, че това на Кийли изглеждаше направо благопристойно. Дамите бяха отрупани с бижута, сякаш носеха на себе си всичките скъпоценности, които притежаваха, и Кийли не можеше да си обясни как успяваха да стоят изправени под цялата тази тежест.
Докато наблюдаваше тези надути от гордост пауни, Кийли все повече губеше смелост. Никога нямаше да я приемат в този свят, а и тя не би свикнала с упадъчния начин на живот, който й предлагаше дворът.
Кийли реши да се върне в стаята си. Тъкмо се канеше да се обърне, когато бе спряна от един познат глас.
— По-добре ли си, съкровище?
Кийли се извърна и видя насреща си единствения облечен в черно мъж сред цялата тази феерия от цветове — своя съпруг. Тя кимна и го попита:
— Къде е баща ми?
— Ще те заведа при него — усмихнат й отвърна той.
Ричард я улови за ръка и я дръпна сред множеството. Докато си пробиваха път, придворните, край които минаваха, се покланяха, а дамите кимаха или се усмихваха. Кийли беше горда, че мъжът й се радваше на такава голяма почит. Наближиха подиума и Кийли видя госпожа Даун и баща си.
— Ричард ни каза, че си неразположена — рече херцогът и я целуна по бузата.
— Вече се чувствам много по-добре — увери го Кийли — и ужасно съжалявам, че пропуснах сватбената церемония. Моля да ме извините.
— Няма за какво, дете мое. — Херцогът намигна на графа и се пошегува: — Може би внучето ми вече е на път.
Кийли пламна от срам, а Ричард се ухили — повече на срамежливостта на съпругата си, отколкото на думите на тъста си.
— Ужасно се радвам за вас, ваша светлост — поздрави мащехата си Кийли и я прегърна сърдечно.
— Какво мило дете си ти — изчурулика госпожа Даун. — Ах, почти бях забравила, че вече съм херцогиня.
— Почти не е за вярване — долетя до тях гласът на някаква жена, която разговаряше с приятели наблизо.
Госпожа Даун обясни също толкова високо:
— Характерът на Маргарет Ленъкс напълно отговаря на ужасното й лице. Пази се от нея, Кийли.
— Скъпа — прошепна Ричард на ухото на съпругата си, — имаш ли нещо против най-напред да танцувам с кралицата?
Кийли поклати глава усмихнато.
Тя видя как мъжът й се приближи към подиума и дълбоко се поклони пред кралицата. Кийли почти можеше да почувства топлината на неотразимата усмивка, с която той дари нейно величество.
— Ще подариш ли един танц на баща си? — привлече вниманието й херцогът.
Кийли изтръпна. Не можеше да му признае, че не умее да танцува. Тя трескаво търсеше някакво правдоподобно извинение.
— Боя се, че напрежението би могло да ми дойде в повече — обясни Кийли. — Моля те, татко, потанцувай със съпругата си.
— Нали нямаш нищо против? — попита госпожа Даун.
Кийли се усмихна толкова дружелюбно, колкото можеше, и поклати глава. След това проследи с поглед херцог и херцогиня Лъдлоу, които се присъединиха към танцуващите. Сега отново бе останала сама сред непознати и се почувства ужасяващо самотна и биеща на очи. Някои от минаващите придворни я оглеждаха любопитно, но никой не си даде труда да я заговори. Кийли усети да се изпарява и малкото самоувереност, която й беше останала.
За най-голяма нейна радост музиката скоро заглъхна и тя видя как мъжът й отведе кралицата обратно до подиума. Тъкмо се канеше да отиде при него, когато една млада дама го улови под ръка и го поведе към дансинга. Кийли разпозна в нейно лице госпожа Джейн, която по думите на мащехата й преследвала Ричард.
Сега Кийли видя Моргана с един симпатичен млад придворен и долови думата копеле, която я накара да потръпне вътрешно. Неочаквано заинтригуваните погледи на мъжете й се сториха похотливо хилене, а усмивките на жените вече не бяха просто вежливи и хладни, а подигравателни.
Не можеше да понесе повече да стои сама. Но къде да отиде? Не познаваше никого, с когото би могла да поговори. А и да познаваше, щеше да се притеснява да не изглежда нецивилизована, както се бе изразил веднъж Ричард.
Херцогът и госпожа Даун изникнаха точно навреме, за да й спестят унижението да напусне залата, докато мъжът й танцуваше с друга жена. Въпреки нервното напрежение и наранената си гордост, Кийли стоеше с вдигната глава. При все това въздъхна с облекчение, когато баща й се приближи към нея.