— Невъзможно, веднъж сключен, един брак не може да бъде анулиран, скъпа. — Изричайки тези думи, Ричард изглеждаше по-уверен, отколкото беше в действителност. Каквото и да се случеше, той нямаше да я пусне да си отиде.
— Тогава да се разведем.
Ричард повдигна брадичката на съпругата си, надникна в очите й и видя стаената в тях болка. След това каза с нетърпящ възражение тон:
— В добри или лоши дни ние сме мъж и жена, докато смъртта ни раздели.
— Както всички придворни ясно можаха да видят, дните са по-скоро лоши.
— Ела. — Ричард я взе в обятията си и успокояващо я погали по тила. — Вината беше моя. Прощаваш ли ми?
— Всички се смяха на моята глупост — отвърна тя, снемайки всяка вина от него.
— Не, смяха се на моята глупост, скъпа. Използвах един израз, който ти нямаше откъде да знаеш, тъй като никога преди не си била в двора. — Ричард надникна в обезоръжаващо сините й очи и продължи: — Ела, да се върнем в пастта на лъва и да танцуваме заедно. След час тези блюдолизци ще си намерят друга тема за разговор. Довери ми се, красавице.
Кийли сведе поглед към пода и прошепна:
— Аз… не мога.
— Колкото по-дълго се криеш, толкова по-дълго тези глупаци ще ни се присмиват зад гърба.
— Не ме разбра — едва чуто отвърна Кийли, за да изтърси веднага след това така, сякаш си признаваше някакво ужасно престъпление: — Никога не съм се учила да танцувам.
— Това лесно може да се оправи — отвърна Ричард. Той стана и нежно я вдигна на крака. След това й се усмихна и вежливо се поклони.
Кийли разбра какво се очаква от нея, усмихна се нерешително и направи реверанс.
— А сега какво? — попита тя.
Ричард й показа необходимите стъпки, но когато тя грейна от облекчение колко лесно било, не се сдържа и я взе в обятията си. Тя беше прекалено красива. Ричард я целуна страстно, за да излекува болката, която й бе причинил днес. Когато Кийли обви ръце около врата му и се притисна към него, графът прошепна:
— По дяволите кралицата.
Вдигна я на ръце и я отнесе към леглото. След като бе легнал до нея и бе разкопчал корсажа й, той започна да гали прелестните гърди на съпругата си.
— Хм. — В стаята имаше още някой.
Замаян от желание, Ричард бавно се извърна. На вратата стоеше Уилис Смит, който не можеше да откъсне поглед от тъмните, набъбнали зърна на Кийли. Желанието беше изписано на лицето му.
Кийли се задъха и понечи да покрие гърдите си, но Ричард, който лежеше върху нея, й пречеше.
— Кралицата иска да говори с теб — каза Уилис, без да откъсва поглед от голите гърди на Кийли.
— Вън! — заповяда Ричард. Говореше тихо, но с тон, който не търпеше възражение.
— Но Елизабет…
— Казах: вън!
Уилис Смит не дочака трета покана. Той се ухили без следа от съжаление, кимна и изчезна.
Ричард погледна пламналата от срам Кийли и съжали за решението си да останат в двора до Коледа. Сега обаче бе прекалено късно да се отмята. Вече бе обещал на Елизабет да останат в Хемптън Корт до Коледа, след което целият двор щеше да отпътува за Ричмънд Палас, зимната резиденция на кралицата. Ако отпътуваха по-рано, това в най-добрия случай щеше да бъде взето за оскърбление, а в най-лошия — би дало храна на всевъзможни подозрения.
Ричард се надигна и закопча панталоните си, докато съпругата му покриваше голите си гърди.
— Това няма да се повтори никога повече — обеща й той. Кийли кимна. Той не бе виновен, че прекарваха толкова малко време заедно.
— Ще се извиня пред кралицата. — Ричард я целуна по бузата. — Залости вратата след мен и не отваряй на никого. — Той излезе, но почака пред вратата, докато чу резето да хлопва. След това намръщен се отправи надолу по коридора.
В залата той си проправи път към подиума. Търпеливо изчака милостивия поглед на Елизабет да спре върху него и се поклони.
— Забелязах нахалството ви да напуснете залата без мое позволение — с укор рече Елизабет.
Ричард хвърли бегъл поглед към злорадо хилещият се граф Лестър, който стоеше до трона на кралицата.
— Ваше величество, моля да проявите великодушие и да ми простите — извини се Ричард. — Съпругата ми внезапно се почувства неразположена.
— Сериозно ли е? — Елизабет играеше играта на придворните, самоцелно занимание за двама играчи — монарх и придворен. Всеки в залата знаеше, че тя бе станала свидетелка на злощастното произшествие със съпругата на графа.
— Мисля, че е само вълнение от близостта на ваше величество — излъга Ричард с чистосърдечна усмивка. — Сигурен съм, че още утре съпругата ми ще се почувства много по-добре.
Елизабет кимна. Умелото му извинение й допадна. Обичаше игричките със своя скъп Мидас, който бе изключително достоен противник.