— Мога ли да ви помоля за позволение да се оттегля и да утеша съпругата си, доколкото е възможно?
— Предайте на очарователната си съпруга, че й желая бързо оздравяване.
— Много благодаря, ваше величество.
Ричард се поклони и се сбогува. Преди да напусне залата обаче потърси сред множеството Уилис Смит. Видя го да танцува с госпожа Джейн. Намръщен, Ричард си запроправя път сред танцуващите двойки, които сега бяха спрели и любопитно гледаха след него. Никога не го бяха виждали такъв.
Първа го зърна госпожа Джейн, която обаче не забеляза убийствения израз на очите му.
— Вразумихте ли се най-сетне? Беше крайно време да се отървете от уелската глупачка — изчурулика тя.
Ричард дори не я погледна. Уилис бе свел глава и търпеливо чакаше гнева на графа да се излее върху него.
— Делили сме много неща, Смит, но не прави грешката да причислиш към тях и съпругата ми — убийствено сериозно го предупреди Ричард. — Ако още веднъж я погледнеш, това ще е краят на земния ти път. — Без да дочака отговор, той се обърна и разбута любопитните зяпачи, за да се добере до вратата.
— Базилдън!
Ричард спря на входа и се извърна. Видя единствения мъж освен самия него, който бе облечен изцяло в черно, граф Бъргли.
— Има ли някакъв проблем? — попита Бъргли.
Ричард погледна през рамо към Уилис Смит.
— Вече не.
Напусна залата, без да каже нито дума повече, и не можа да види доволната усмивка на своя наставник.
14
Животът в двора на Тюдорите беше ад.
Кийли изстрада шестте най-дълги седмици в живота си. Тя се учеше да се усмихва на хора, които не можеше да понася, да се ориентира из коридорите на Хемптън Корт и да танцува павана, най-дългия и тържествен танц по двойки.
Тъй като вече носеше детето на графа в утробата си, до следващата година й бяха спестени поне по-изморителните и бързи танци.
Всяка сутрин й прилошаваше — един чудесен претекст да не присъства на смешно дългата служба в кралския параклис. Тази сутрин тя също бе останала в стаята си.
— Как изглеждам? — попита Кийли и се завъртя, за да даде възможност на камериерките си да я огледат.
Роклята й бе от сапфиреносин кашмир и имаше много строго деколте. Към нея носеше син шал и подходящи обувки. И, разбира се, медальона си с изображение на дракон.
— Изглеждате чудесно! — възкликна Мей и плесна с ръце.
— Най-красивата дама в целия двор — съгласи се Джун.
— Всичко това дължа на всеотдайната си камериерка — върна комплимента Кийли.
— Камериерки — поправи я Джун.
Мей ощипа сестра си по ръката и я смъмри:
— Добрите камериерки не си позволяват да поправят господарките си.
— Простете, госпожо Кийли — извини се Джун и потърка ощипаното място. — Красотата ви ще засенчи всички останали дами.
— Съмнявам се — отвърна Кийли и се запъти към вратата. — Пожелайте ми късмет.
— Късмет! — в хор изчуруликаха Мей и Джун.
Кийли пое по един коридор, който трябваше да я отведе до крилото, където се намираха личните покои на кралицата. В голяма платнена торба Кийли носеше ленените кърпички, които бродираше за съпруга си.
Това бе първата й покана в личните покои на кралицата, където щеше да прекара предиобеда. Кийли си блъскаше главата над въпроса, на какви ли теми щеше да се говори там. Освен с майка си, никога не бе общувала с жени. Какво ли занимаваше тези англичанки и за какво ли си говореха?
Дръж устата си затворена, а ушите — широко отворени. И най-вече крий мислите и чувствата си — повтори си тя думите, с които се бе разделил с нея Ричард. Изглежда и графът бе обезпокоен от онова, което я очакваше в покоите на кралицата.
След края на последния коридор Кийли се оказа на входа на Дългата галерия. Младата жена потрепера. Какво да прави? Галерията беше единственият известен й път до кралските покои. Кийли не бе страхлива, не се боеше и от мъртвите, но безнадеждността на лутащите се из галерията души направо я поболяваше.
Кийли събра смелост, отвори вратата и влезе в галерията. Тежката врата се захлопна след нея.
Спря и се огледа, но не забеляза нищо необикновено. Направи няколко крачки и усети в гърба си леден полъх.
Вдигна поглед към свещите, които не трепваха.
Кийли не смяташе да се предава, така че събра сили и продължи. Имаше чувството, че на раменете й е легнало чудовищно бреме и че сърцето й ще се пръсне всеки момент. Неочаквано в съзнанието й изникна едно непознато име: Кет Хауърд.
Кийли спря. Тук трябва да се бе случило нещо невиждано жестоко, а жертвата беше жена на име Кет Хауърд.
Това й дойде в повече. Кийли изгуби самообладание и хукна с всички сили назад. Спря едва навън в коридора. Сега Кийли направи опит да се успокои. Възвърнала си самообладанието, тя прехапа устни. Какво да прави? Не можеше да мине през Дългата галерия, но само някой безразсъден глупак не би се отзовал на покана на нейно величество. Освен това Ричард със сигурност щеше да побеснее, когато научеше, че съпругата му не е посетила кралицата.