Някак трябваше да се добере до кралските покои. Със сигурност имаше и друг път.
Тя изправи рамене и тръгна обратно по коридора. Свивайки зад ъгъла, забеляза един паж в кралска ливрея.
— Почакай, момче — извика Кийли. — Можеш ли да ми кажеш как да стигна до кралските покои?
Обсипаното с лунички лице на момчето се разтегна в усмивка.
— Трябва само да минете по Дългата галерия, госпожо.
— Искам да кажа, няма ли друг път? — поправи се тя.
— През тайната градина.
Кийли дари момчето с пленителна усмивка и го попита:
— Как се казваш?
— Роджър Дебре.
— Покажи ми пътя към тайната градина, Роджър.
— С удоволствие, лейди Девъро.
Роджър я изведе от двореца. Сега тръгнаха по огромната морава, която гъмжеше от придворни. Десетки мъже и жени минаваха покрай тях на път към двореца или конюшните.
Кийли забеляза дори баща си, който говореше с граф Лестър, и му помаха. Най-сетне Роджър спря в една усамотена част на парка.
— Пристигнахме — рече той.
— Но това е една каменна стена — отвърна Кийли.
— Тайната градина е оттатък стената.
Кийли погледна най-напред Роджър, а след това зида. Тогава погледът й попадна на величествен дъб, който се извисяваше до стената като някой страж.
Кийли се усмихна и пристъпи към дъба.
— Помогни ми да се кача! — извика тя през рамо.
— Не е много умно да се прескача в градината на кралицата — предупреди я Роджър, който вече съжаляваше, че бе довел тук красивата графиня Базилдън. Милееше за живота си, щеше му се да бръкне под полите на още някое и друго хубаво момиче.
— Кралицата ме покани да прекарам следобеда с нея — обясни му Кийли.
— Защо тогава просто не минете през Дългата галерия?
— Там има призрак.
Момчето я зяпна с отворена уста.
— В Дългата галерия има призрак?
Кийли кимна съвсем сериозно.
— Сега ще ми помогнеш ли?
Роджър бе раздвоен. От една страна, се боеше да не си навлече гнева на кралицата, но от друга, се изкушаваше час по-скоро да разгласи, че лейди Девъро вярва в призраци.
Дяволито ухилен, той коленичи и сплете пръсти така, че младата жена да може да стъпи в дланите му. След миг тя беше горе.
Кийли предпазливо се придвижи по най-дебелия клон на дървото и скочи върху стената. Роджър й хвърли торбата.
— Благодаря за помощта — извика тя.
— Винаги на вашите услуги, лейди Девъро — ухили се Роджър и се поклони дълбоко. Изчака още малко, за да се увери, че тя няма да се нарани, скачайки от стената.
Кийли хвърли чантата си на тревата, преди бавно да се спусне надолу.
— Наред ли е всичко, лейди Девъро? — извика момчето.
— Да, Роджър. Много благодаря.
Кийли припряно оправи роклята си, преди да тръгне към двореца, но вдигайки поглед, замръзна на място.
Само на няколко крачки от нея стояха трима души и я гледаха слисано. Кралица Елизабет и граф Бъргли изглеждаха шокирани, но Ричард беше направо бесен.
Кийли прокле глупостта си. Трябваше предварително да изрече заклинание, което да я направи невидима. Но вече беше късно. Когато тримата приближиха към нея, тя направи дълбок реверанс.
— Какво правиш тук? — попита Ричард.
Кийли отмести поглед от съпруга си към кралицата, а след това към Бъргли. Не бе в състояние да издаде нито звук.
— Отговорете на съпруга си — заповяда Бъргли. — Какво правите в градината на кралицата?
— Нейно величество ме покани да прекарам следобеда с нея — обясни Кийли.
— Да, но защо прескачате през оградата? — попита Елизабет развеселена. Нищо не бе в състояние да й развали настроението след чудесните новини, които й бе донесъл нейният скъп Мидас
Кийли облиза с език устните си, които бяха съвсем пресъхнали от вълнение. Погледът на Ричард я предупреждаваше, но тя знаеше, че само истината би могла да й помогне. Всичко останало беше безсмислено.
— Всеки път, когато минавам по Дългата галерия, ме обзема страх — обясни Кийли тихо.
— Какво искате да кажете? — попита граф Бъргли. — Обяснете на нейно величество.
Кийли погледна към Ричард. Неочаквано дясната му буза бе започнала да трепери нервно.
— Мисля, че в Дългата галерия има призрак — отговори тя, забила очи в земята.
Погледна за миг към Ричард. Сега трепереше и лявата му буза.