С хладнокръвието на Кийли бе свършено. Английската кръв във вените й кипна. Но преди още да се бе поддала на желанието си да удуши съперницата си, откъм вратата долетя гласът на разума.
— Всички в двора знаят за луничката на Девъро — обяви госпожа Даун, която тъкмо влизаше заедно с две други придворни дами. — Дори и онези, които никога не са били с него в леглото.
Кийли се успокои. Трите усойници нямаше да посмеят да й сторят нищо в присъствието на херцогинята.
— Кийли, скъпа, да ти представя госпожа Блеър и госпожа Теси — изгука херцогинята.
Кийли поздрави двете жени с усмивка. Госпожа Блеър бе дребничка, тъмнокоса и — както човек лесно можеше да види — бременна. Госпожа Теси беше руса и също без съмнение бременна.
— Не можете да си представите колко ми е трудно с Поне — оплака се Теси.
Госпожа Даун се наведе към Кийли и прошепна:
— Граф Поне е неин съпруг.
— Помолих Поне да ме посъветва относно двете ми нови рокли, тъй като се колебаех коя от тях да облека — продължи Теси. — И двете изглеждат ужасно, но аз исках да разбера коя е по-малко ужасна. А Поне ми отвърна: „Не искам да съсипвам брака си“ и изхвърча от стаята.
— Съпрузите често са невнимателни — съгласи се с приятелката си госпожа Даун, след което добави, хвърляйки бегъл поглед към двете неомъжени жени: — Бедните Моргана и Сара, разбира се, нямат представа за какво говоря.
Сара пламна от смущение, а Моргана нацупи устни и измърмори нещо неразбираемо.
Обръщайки се към госпожа Блеър, херцогинята попита:
— Как е скъпият Хорацио?
— Много по-добре — бе отговорът. — Днес дори хапна малко.
Любезно усмихната, Кийли попита:
— Това вашият съпруг ли е, госпожо?
Моргана, Сара и Джейн избухнаха в смях. Кийли се изчерви, въпреки че нямаше ни най-малка представа какво толкова смешно бе казала.
— Хорацио е едно прасе — обясни госпожа Блеър, — но аз го обичам като роден син.
— Разбирам. — Сега Кийли бе напълно сигурна, че всички англичани са побъркани. Всички те бяха вулгарни, ексцентрични или похотливи.
— Кога трябва да се роди бебето ви? — попита госпожа Блеър.
— През април.
— Аз очаквам моето през февруари — обади се Теси.
Поглеждайки скришом госпожа Даун, Кийли обяви:
— А аз моето през август.
Шестте дами я зяпнаха. Госпожа Даун се съвзе първа. Тя скочи и прегърна заварената си дъщеря.
— Прекалено съм млада, за да бъда баба — неочаквано въздъхна тя. — Какво ще каже Лъдлоу, когато научи, че се е омъжил за баба?
Всички се засмяха и дори Моргана не можа да сдържи усмивката си.
— Сигурна съм, че ще е момче — пошегува се госпожа Блеър. — Бях отгоре, когато го направихме.
— Ще имам момиченце — съгласи се с нея Кийли всред всеобщ смях, — аз бях отдолу.
— О, боже! Боя се, че ще родя кученце — извика Теси.
Даун, Блеър и Джейн избухнаха в смях, а останалите погледнаха Теси недоумяващо.
— Това не го разбрах — призна Кийли.
Госпожа Даун се наведе към нея и й прошепна нещо на ухото. Изчервена до уши, Кийли се закиска в шепи.
— Какво е толкова смешно? — попита Моргана. — Ние със Сара също искаме да знаем.
Забравила за миг враждата помежду им, Кийли се пошегува:
— Подобни разговори не са подходящи за ушите на неомъжени жени.
— Как смееш, подло копеле такова, да ми държиш такъв тон — изсъска Моргана. — Та ти дори не си истинска дама. Сигурна ли си изобщо, че палето ти е от Девъро?
Кийли пребледня. Госпожа Даун тъкмо се канеше да каже нещо в нейна защита, когато нечий глас я изпревари.
— Моргана Талбот, запазете низостите за себе си — нареди Елизабет, която току-що бе влязла в стаята.
Седемте дами скочиха на крака и направиха реверанс пред кралицата. В тази поза те очевидно не се чувстваха добре и очакваха знак от кралицата да се изправят.
— Престанете да одумвате Девъро и наследника му — рече Елизабет, без да изпуска от очи Моргана. — Веднага се извинете.
— Не е необходимо — едва чуто рече Кийли.
Сега сивите очи се впериха в нея.
— Необходимо е, щом аз го казвам.
Моргана с нежелание се обърна към Кийли.
— Моля за извинение.
Кийли не знаеше как да отвърне, за да не ядоса сестра си още повече, така че прие извинението й само с едно кимване. На всички присъстващи, включително и на кралицата, бе ясно, че русата красавица не е искрена.
— Нямам желание да слушам препирните на свадливи жени — рече Елизабет. — Изчезвайте.
Дамите тъкмо се канеха да излязат, когато кралицата промени мнението си.
— Лейди Девъро, вие останете.
Шест чифта слисани очи се впериха в Кийли, но никой не бе по-изненадан от самата нея.