Най-съдбоносният миг в живота им настъпи, когато ги задържаха за убийство в Кънектикът. Жертвата бе букмейкър на име Бени, по прякор Устата. Той бе въртял счетоводството си по доста творчески начин, докато за това научиха босовете му. Същите бяха свързани с боклукчийския спор, станал навремето причина за кончината на бащата Фулси. Прякорът на Бени се дължеше на злощастния му навик да се обажда нощем по телефона на различни дами с непристойни предложения и нецензурни квалификации. Някои от тях се оплакваха в полицията, а тъй като той звънеше от собствения си дом, на ченгетата не бе трудно да го хванат. Докато го арестуваха, букмейкърът се бе спънал по стълбището и паднал зле, което се дължеше и на това, че сред най-търсените от него жени бе съпругата на един от местните полицейски сержанти. Оттогава накуцваше и му излезе още един прякор — Куцото. Бени мразеше прякорите си и протестираше най-гръмогласно. Докато някой го застреля. Това разреши проблема по най-добрия за всички засегнати начин.
На местопрестъплението случайно се намираше и един извънредно съвестен гражданин. Той направи описание на убийците, а за беля в него имаше съвпадения с физическите данни на двамата Фулси. Така те се озоваха в участъка заедно с други задържани. Там въпросното лице ги разпозна и бяха намерени косвени улики, които доказваха вината им. Братята бяха много учудени, тъй като те не бяха убили никого, още по-малко Бени Устата, известен и като Куцото.
Наред с предишните престъпления съдът взе предвид и заболяването им заедно с обемистата му документация. И ги осъди на доживотен затвор въпреки някои спорни от медицинска гледна точка положения. За беля ги разделиха. Въдвориха Поли в четвъртото ниво на изправителна институция в Ункасвил, близо до Монтвил, Кънектикът. Тони се озова в Сомърс, само че на пето ниво, предназначено за най-закоравелите престъпници. Тези, които демонстрират неспособност за адаптация към институцията и представляват заплаха за обществото, затворническия персонал и самите затворници. Повод за това даде нестабилното му поведение още на процеса, а реалната причина беше, че лекарствата вече не му действаха. Затова при най-леката провокация Тони удари един от охраняващите полицаи и неволно счупи челюстта му.
Много вероятно бе двамата братя да останат в затвора за вечни времена — озадачени, обидени и невинни в случая. Само че се намеси Съдбата в лицето на един от босовете, поръчали отстраняването на Бени Устата. Той изпитваше известни угризения за това, че двама италоамериканци са несправедливо осъдени, при това хора, чийто баща бе загинал за една справедлива, макар и престъпна кауза. И машината се завъртя. Бяха проведени телефонни разговори, задвижени поредица инструменти. Прочут с идеализма си млад адвокат получи нужната информация, че съдебните доказателства на въпросния процес са неадекватни и може би нагласени. Много му помогна и последвалото в Ню Хейвън задържане на двама едри и физически извънредно надарени юначаги при опит за убийство на собственик на нощен клуб. В единия бе намерено употребеното при убийството на Бени оръжие. Човекът имал сантиментална слабост към него и си го задържал, вместо да го изхвърли.
В крайна сметка братята бяха помилвани и освободени след 37 месеца в затвора. При това получиха чудесно обезщетение от щата Кънектикът. Фулси бяха добри синове и парите отидоха в джоба на майка им да й осигурят удобства до края на живота. Тя щедро им отпусна една част, която изхарчиха за нов автомобил изцяло по поръчка — чудовищен джип 4×4. Останалото профукаха за бира и печени ребърца.
Именно този джип бе пострадал от гнева на Хардинг и Уилис.
— Ох… — въздишаше Джаки Гарнър. Той седеше на пъна пред колата и търпеливо изчакваше братята да се облекчат в гората. — Много сте нервни, бе, хора.
Извърналият се Хардинг зърна току зад себе си две огромни разлютени мъжища. Единият дозакопчаваше ципа на панталона, другият гледаше джипа и като че не вярваше на очите си. Лицата им бяха яркочервени, цветът ставаше все по-наситен, близък до апоплектично мораво. Сториха му се като облечени в полиестерни якета тролове от фентъзи книгите. Телата им същински гардероби, пристъпваха тромаво като роботи, земята под тях сякаш се тресеше.
Оттук нататък нещата се завъртяха като на филмова лента и всичко свърши за броени секунди. Слисаният в първия миг Хардинг вдигна карабината, но тежкият като гюле юмрук на Тони го блъсна в лицето. Ударът разтроши лицевите му кости и го отхвърли назад върху Уилис, който дърпаше спусъка. Хардинг почина на място. А изправилият се Гарнър удари в тила Уилис с дръжката на пистолета и местният герой рухна на земята в безсъзнание. Поли понечи да го довърши с няколко мощни ритника, но се измори и спря да почине.