Двамата тичаха на зигзаг, рязко и често сменяха посоката в надежда да заблудят прицелващия се в тях скрит неприятел. Дърветата на края на отсрещната гора постепенно растяха. Ейнджъл вече различаваше листата и лишеите по дънерите. Гората тъмнееше, мрачна, потънала в сенки. Там ли ги чакат в засада: насочили карабини, заковали силуетите им в мушките? Ще види ли мигновеното святкане в дулото?
Десет метра. Пет, два… ето ги вече сред самите дървета. Тук бе доста по-тъмно. Залегнаха край храстите. Запълзяха бавно, безшумно, за да са по-неуязвима мишена. Едно невнимателно движение в храстите можеше да издаде мястото им. Хвърли кос поглед към Луис, който бе на около три метра вдясно. Той вдигна ръка: знак да спрат. Нещо прелетя отгоре им в мрака, но и двамата не посмяха да вдигнат глави. Замряха неподвижни, напрегнати, изчакваха очите им да привикнат със сумрака.
— Защо не стреляха? — прошепна Ейнджъл.
— Не зная — отвърна Луис, вглеждайки се в пространството между дърветата.
Очакваше движение. Не виждаше нищо съмнително, но беше убеден, че отнякъде ги наблюдават. Някой си играеше с тях. Беше повече от сигурен в това.
Отново даде знак на Ейнджъл — да продължат. Запълзяха внимателно, използвайки дебелите дънери за прикритие. Изчакваха се, като се прикриваха взаимно — възможно бе да ги нападнат и в гръб. Гората немееше, изглеждаше тиха и празна. Но това бе измамно усещане. И двамата го знаеха, нямаше да се поддадат на илюзията, че са невидими. Труповете в багажника бяха оставени нарочно, за да ги видят. Колата е била извадена от строя по същата причина — демонстративно. Да, изпращаха им послание. Бяха живи, но само по нечия прищявка.
Луис се замисли за мярналата се на прозореца жена. Съвпадение ли беше появата й? И то точно когато двамата оглеждаха сградата с биноклите? Едва ли. Бяха им разрешили да я видят нарочно, а сетне те самите постъпиха повече от предсказуемо — отказ от плана и завръщане към превозното средство. Междувременно капанът се беше затворил. Вече нямаха друг изход, освен да се движат и да очакват някакво развитие на нещата. Само че играта се ръководеше от друг.
Продължиха напред, през цялото време бяха нащрек, наострили уши, оглеждайки се на всички посоки. Така изминаха не повече от три-четвърти миля, но вече бяха изтощени от огромното напрежение. След малко дърветата се разредиха, откри се празно пространство, след което започваше склон, водещ към вътрешно шосе. И отново започваше гора.
Спряха. Тук все още имаха някакво прикритие. Луис подуши въздуха, опитвайки се да долови цигарен дим или друга носена от вятъра миризма, която да говори за нечие присъствие. Но не усети нищо.
Сега бяха съвсем близо един до друг, почти се докосваха.
— Тръгваме — прошепна Луис. — Аз на три, ти на четири.
Малката разлика във времето можеше да им помогне по пътя към шосето, раздвоявайки за кратко вниманието на неприятеля. Ако, разбира се, там имаше хора. Луис раздалечи средния пръст на лявата си ръка от показалеца в символична вилица.
— Аз вляво, ти — вдясно. Не спирай, докато не влезеш в гората.
Ейнджъл кимна. Продължиха още малко до края на дърветата. Устните на Луис започнаха безмълвно броене. Едно. Две…
Три.
Той спринтира към пътя. Секунда по-късно в зигзаг хукна и Ейнджъл, отдалечавайки се вдясно. Тичаше устремно, не така отчаяно както преди, но с пълното съзнание, че на шосето ще бъде най-беззащитен.
Не стигнаха дори средата на наклона. Първият куршум разпръсна пръстта на половин метър пред Ейнджъл. Вторият и третият удариха по шосето. Последваха залпове. Те принудиха двамата отново да потърсят прикритие сред дърветата отзад. Луис залегна и откри огън с автомата, последва го Ейнджъл. Целеха се в святкащите пламъчета отсреща, като стреляха пестеливо. Оттатък шосето се надигна фигура в зелено бойно яке и побягна вляво. Луис пусна кратък откос, но онзи спокойно продължи да тича. Щаерите не бяха дългобойно оръжие.
— Не стреляй повече — обърна се той към Ейнджъл.
За съжаление бяха изхабили по един пълнител и се налагаше да презаредят.
Хората отсреща не прекратиха огъня, но не го и коригираха. Задоволяваха се да брулят листата на дърветата около залегналите. От време на време демонстрираха, че напълно контролират пътя, като се целеха в трасето, вдигаха облачета прах и разпръскваха чакъла. Ейнджъл и Луис отстъпиха по-назад в гората.