До снайперската карабина лежеше друга — „Сърджън XL“. Понякога трудно избираше между двете, въпреки че думата „трудно“ не бе точна, в крайна сметка изборът бе винаги хладнокръвен и прецизен. Макар и донякъде необичайно за човек с неговото призвание, Блис не страдаше от особено влечение към оръжията. Познаваше хора от занаята, в чиито очи те имаха едва ли не сексуална стойност. Не харесваше тези хора. Смяташе ги за професионално уязвими, а тази им слабост бе на практика и симптом на заболяване. Психари, които наричат половите си органи с гальовни имена и търсят сексуално удовлетворение в убиването. За Блис това граничеше с върховната глупост.
Втората карабина бе модел „Лапюа Магнум“ с оптичен мерник марка „Шмид & Бендер 5-25х56“. Имаше мултифункционално противооткатно устройство, също съвсем модерно, прикладът беше плексигласов, с всичките й екстри и триножника тежеше около 8 килограма. Хвана ремъка, прехвърли я през лявото рамо. Навремето предпочиташе дясното, но след случилото се в Амстердам бе променил много от навиците си.
— Веднага ли тръгвате?
— Да.
— Как ще ги откриете?
— Просто ще ги подуша.
Младият Лийхейгън се замисли: шегува ли се този странен, белязан човек? След секунда-две реши, че говори напълно сериозно. И не каза нищо повече, остана на място, безмълвно загледан в гърба му. Блис излезе от дома и тръгна напряко през обширната морава. Отиваше да търси плячката си.
IV
За някои то не е мястото въжделено: кръв там се не лей.
Вярно, ловуват — както преди.
С нокти и зъби, постигнали съвършенство,
още по-смъртоносни, невероятни дори.
23
Отстъплението от пътя приличаше на по-раншния преход: притичваха от дърво на дърво, изчакваха, прикривайки се един друг. Прокрадваха се с наострени уши, взираха се във всяка сянка. В началото очакваха закачулените фигури да ги преследват. И бяха готови за това. Стиснали щаерите, преценяваха на око разстоянията, местата за евентуални засади и възможностите на автоматите. Но онези не помръдваха от местата си.
За беля дъждът не секваше, нямаше и признаци, че скоро ще спре. Дрехите им подгизнаха, застудя. Ейнджъл вече трепереше, старата рана на гърба се обаждаше. Обичайно болката бе лека, друг път изчезваше съвсем. Но всеки престой на студено или влажно бе опасен и я изостряше. Дългото тичане и ходене също я засилваше. Сега чувстваше опъване, сякаш някой нарочно разтегляше кожата там.
Луис понасяше несгодите на времето много по-леко и няколко пъти се върна назад, за да огледа обстановката на пътя. Ясно бе, че хората на Лийхейгън имат за цел да ги задържат.
Поне засега. Ще ги убият само в краен случай. Не виждаше реални възможности за измъкване от този капан. Излъгаха се да влязат в него, сега ги принуждаваха да се придвижват в северна посока. След като двамата Ендол бяха убити, вероятно и останалите са попаднали на смъртоносни засади. До един бяха много опитни бойци, но откъде да знаят, че всяко тяхно движение ще бъде предварително известно на противника? Лийхейгън ги изпреварваше при всеки пореден ход. Знаеше кога ще дойдат — очакваха ги навсякъде. А присъствието на живата Лорета Хойл в големия дом подсказваше, че баща й е участник в предателството.
Обаче ликвидирането им не бе възложено на мъжете около пътя. Това поне му беше вече ясно. Оставаше да се види защо ги задържат на това място. Изчакваха нещо или някого, как иначе да го разбира? Луис имаше определени подозрения, обаждаше се и интуицията му.
На югоизток се намираха оборите, хамбарът, където бяха оставили колата си, и къщата на Лийхейгън. Евентуално са планирали да ги убият някъде там — може би когато влизат в къщата, без да знаят, че мишената е предупредена. Ако е било така, значи предполагаемият екзекутор се е намирал в нея и ги е очаквал. В такъв случай сега той ще тръгне да ги търси. Междувременно Луис бе почти изключил оригиналния план — възможността да ударят самия Лийхейгън бе почти нулева. Стопроцентово го пазеха много добре. Елементът изненада бе пропуснат, по-точно казано, дори и не съществуваше. Сега обаче нещата стояха другояче. Едва ли някой ще допусне, че те ще имат дързостта да се върнат и нападнат дома отново. Значи няма и да ги очакват там. Бяха ги блокирали в източната част на имота, около главния път. Противникът смяташе, че ще хвърлят всички усилия в опит да се измъкнат от капана, респективно от района.