Луис не знаеше какви са реалните шансове за успех в това отношение, но едва ли бяха добри. На първо място се налагаше да изминат известно разстояние пеша, сетне да намерят транспорт. Но дори да се снабдят с автомобил и успеят да пробият кордона, сетне щяха да ги преследват добре въоръжени и отлично мобилни местни екипи. При това по добре познати им пътища, на които с лекота можеха да поставят заграждения. Най-добрият шанс бе да ликвидират някоя от моторизираните двойки и да се измъкнат с нейния камион, надявайки се на несъвършена комуникация и противникови грешки.
А тръгнеха ли на запад — към крепостта на Лийхейгън, — сами влизаха в още по-ефективен капан — между хората на изток и главната охрана на къщата. Съседното езеро бе естествено препятствие, освен ако намереха лодка и успееха да отблъснат тамошните охранители. В никакъв случай нямаше да могат да се справят с всички тях.
Друга възможност предлагаше къщата, която Луис познаваше само от спътниковите снимки. Можеха евентуално да се барикадират в нея, да повикат външна помощ и да опитат да задържат преследвачите, докато дойде тя. Луис имаше хора за такава задача — длъжници за стари услуги. При това разполагаха с хеликоптер и можеха да пристигнат най-много за час. Приземяването под евентуален обстрел нямаше да е лесно, но те бяха достатъчно опитни.
Наложи се да вървят доста, но те преодоляха разстоянието и стигнаха целта. Постройката бе стара, двуетажна, боядисана някога в червено. Сега боята бе силно избеляла, цветът бе по-скоро измито кафеникав. Малко по-отдалече на човек би могло да му се стори, че конструкцията е метална и силно ръждясала, прилична на корабна отломка, откъсната от главния корпус и започнала да се разпада. До нея се стигаше по пътека, за която Луис не знаеше. На спътниковите фотографии тя не се виждаше — прикриваха я короните на дърветата. Въпреки това бе предположил, че до къщата ще има някакъв път. Оказа се прав.
Целият двор беше зает от зеленчукова градина. Вдясно имаше направени от метални мрежи кокошарници, отляво се издигаше неголям сайвант. Вратата зееше отворена, дървета вътре бяха нарязани и подредени, готови за зимата. Встрани бе построена пещ, в нея горяха големи пънове, коминът й бълваше белезникав дим.
Прозорците на къщата светеха, от комина също се виеше дим. Отляво бе паркиран стар камион с превърната в клетка каросерия. Смърдеше на животински тор.
— Как ще действаме? — запита Ейнджъл, но събитията изпревариха отговора.
Вратата се отвори, на верандата излезе жена. Изглеждаше на около четирийсет години, но бе облечена като старица. Косата й бе посивяла, очевидно преждевременно, лицето носеше белезите на тежки изпитания, очите говореха за някогашни надежди и мечти, разпаднали се под ударите на живота.
Жената изгледа новодошлите, задържа поглед върху оръжията и отвори уста.
— Какво търсите тук?
— Убежище, госпожо — отвърна Луис. — Нужен ни е телефон и известна помощ.
— Винаги ли търсите помощ с оръжие в ръка? — хапливо подхвърли тя.
— Не, госпожо.
— Би могло да се каже, че сме жертва на обстоятелствата — безпомощно допълни Ейнджъл.
— Може би, само че не мога да ви помогна с нищо. Затова по-добре хващайте си пътя и да ви няма.
Луис се възхити на куража й. Не беше лесно сама жена да изпрати по дяволите двама въоръжени непознати.
— Съжалявам, госпожо — извини се той. — Смятам, че не разбрахте за какво точно става дума.
— Ами, разбрахме и още как — чу се глас отзад.
Луис замръзна. По дяволите! Отлично знаеше какво ще последва. Секунди по-късно усети натиска на двойната цев в гърба.
— Знаеш ли какво е това, синко? — запита гласът.
— Да — отвърна Луис.
— Тогава пусни оръжието на земята. А така, лекичко. И приятелят ти също. Хайде де!
Двамата изпълниха нареждането. Луис постави щаера на пътеката, а ръката му се прокрадна към глока на кръста. Човекът отзад издърпа двата автомата встрани.
— Хей, синко, махни си ръката оттам — обади се гласът отново. — Мръднеш ли, ще гръмна.
Луис замръзна отново. Онзи отзад го опипа внимателно и измъкна пистолета му от колана. Същият глас запита Ейнджъл къде е неговият пистолет. Той отговори бързо и честно. Извръщайки глава вляво, Луис видя висок млад мъж, който сръчно обискира партньора му и измъкна неговия глок. Сега и двамата бяха напълно обезоръжени.