Отзад се раздвижиха — човекът се отдръпваше. Луис се обърна. Ейнджъл вече оглеждаше двамата мъже с нескрито любопитство. Бяха ги изненадали, измъквайки се иззад сайванта. Или са били в него? Старият бе с широкопола кожена шапка и изглеждаше на около шейсет години. Младият бе може би двайсетгодишен и гологлав. Прясно избръснатата му глава лъщеше под дъжда. Капките се стичаха по бледото лице, в което изпъкваха сините вени. Лявото око бе дефектно, цялото бяло и сякаш нямаше ретина. Кожата бе същата на цвят — наситено бяла, като след прекарана тежка болест или отравяне. И двамата бяха въоръжени — първият с рязана двуцевка, другият с лека ловна карабина. Помежду им стоеше момиченце на не повече от седем години, в червеникав дъждобран и яркочервени ботушки. Отнетите оръжия се търкаляха в краката му. Не изглеждаше развълнувано, нито изплашено.
— Трябваше да си стоите в Ню Йорк — каза възрастният.
— Откъде знаете, че сме от Ню Йорк? — запита Ейнджъл.
— Ами, слуховете си вървят. Очакваха ви. Беше само въпрос на време кога точно ще пристигнете.
— Кой ни е очаквал?
— Г-н Лийхейгън и неговите хора.
— Вие за Лийхейгън ли работите?
— Тук всички са негови работници. Така или иначе. Ако не лично, тогава ви плаща някой друг, който е на работа при него.
Старият наведе глава към момиченцето.
— Хайде, пиленце, върви при баба.
Детето се шмугна зад гърба на младия и затанцува весело из локвите. Изкачи се по стъпалата към верандата и застана до бабата, която постави ръка на рамото му. Малката вдигна лице към нея усмихната и запляска с ръчички, сякаш ставаше нещо много весело и приятно. Кой ли е бащата? — неволно се запита Ейнджъл. Не ще да е бледоликият с измитото око. Момиченцето бе прекалено жизнерадостно и красиво, за да бъде негова дъщеря. Онзи приличаше на жив труп.
— Томас… — обади се жената от верандата, впила очи в стария мъж.
В гласа й прозвуча молба. Едва ли се застъпваше за живота на двама непознати, промъкнали се в двора им с оръжия и неясни намерения. По-скоро не желаеше съпругът й да пострада, проливайки кръвта им.
— Я прибери детето вътре! — сопна се Томас. — Ние тук ще се оправим.
Жената стисна ръката на момиченцето и го дръпна към входа. То се намуси, очаквайки нещо интересно. Наложи се бабата да приложи повечко сила, сетне вратата се затръшна след тях. В последния миг Ейнджъл долови впитите в него детски очички — в тях се четеше разочарование.
— Вижте, не желаем неприятности — каза той високо.
— Така ли? — обърна се към него Томас. — Малко късно се сещате.
— Просто искаме да се измъкнем живи — добави Ейнджъл.
— О, синко, не се и съмнявам. Само ми се струва, че ще си имате доста проблеми.
— Но вие можете да ни помогнете.
— Мога, но няма да го направя.
— Защо?
— Защото сетне вместо вас ще убият мен. При положение, разбира се, че успеете да се измъкнете от забърканата от вас самите каша. Нещо, в което лично аз се съмнявам. За г-н Лийхейгън лоялността е най-важното нещо.
— Онези хора горе на пътя ще ни убият.
— Каквото посееш, това ще пожънеш. И в Светото писание го пише, нали? Ето, и жена ми ще потвърди. Тя редовно чете Библията — поклати глава Томас и помести пушката.
Ейнджъл погледна към Луис, усети напрежението и готовността в него. Канеше се да рискува. Почувства ги и Томас. Цевите помръднаха отново, заковаха се в гърдите на Луис. Вятърът задуха в друга посока и сега Ейнджъл усети вонята на животинския тор още по-силно.
— Недей, синко — каза Томас простичко. — Сетне трупът ти ще го гризат свинете.
Свине? Сега Ейнджъл долови и далечното грухтене. Някъде зад къщата имаше свинарник. Нещо светна в съзнанието му.
— Онзи запис е правен тук, нали? — обади се той.
Томас се сепна, помести крака и се прокашля неловко.
— Не разбирам за какво говорите — рече той и в гласа му прозвуча безпокойство.
— За филмчето с младата жена и свинете. Кукла ли използваха или някой наистина легна в калта? Плюс малко монтаж и специални ефекти? — неумолимо продължаваше Ейнджъл.
— Хайде, кажете, така ли беше?
— Нищо не знам и не ме интересува — сопна се Томас и изведнъж се разприказва. — Лично нямам нищо против вас. Не желая да ви убивам. И без това на г-н Лийхейгън няма да му хареса. Той си има други планове за вас… Я най-добре се разкарайте. И да не се връщате! Оръжията ви обаче остават тук. Върна ли ги, Бог знае какво ще се случи. Не ви вярвам. Хайде, свободни сте.