Измъчва ги бремето на затлъстялата, подобна на желатинова маса плът, тя натоварва сърцето, принуждава го да работи прекомерно. Потят се и лете, когато тялото е облечено само в тениска и шорти, и зиме — под няколкото ката плътни дрехи. Каква ли е съпругата му? Дебела и отблъскваща като него? Или пази диети, та докато той пътува по работа, да примами в леглото си някой по-угледен мъж, било и за една–единствена нощ? А той дали си дава сметка за това, докато се мести от град в град, търсейки нещо доходоносно? Неудачник, който влачи жалкото си съществувание и едва изкарва насъщния. Несретник, който черпи хора с последните си пари и плаща чужди сметки в ресторанти с надежда да получи работа, макар и краткотрайна. Целият му живот преминава в напрегната борба с живота, винаги в бяг срещу времето, с вечната надежда Съдбата най-сетне да се усмихне. Но това никога не става, няма и да стане. Е, вече идва край на проблемите му. Аз съм твоят спасител.
Хищникът поръча бира, но почти не я докосна. Не обичаше алкохола, избягваше ефектите, които той има върху човешките рефлекси. Работи ли, трябва изцяло да владее всички свои сетива и физически атрибути. Противопоказано е всякакво отклонение, дори и частичното.
В същия миг зърна отражението си в огледалото на стената отсреща. Оттам го гледаше висок мъж със сивееща коса и жилаво тяло под коженото яке и черните панталони. Лицето му бе бледо, с нездрав тен. Иначе обичаше слънцето, но избраното от него призвание изискваше друг режим и подобен лукс невинаги бе възможен.
Защото убийствата се извършват най-често на места, където слънце не грее. А нали трябва да си плаща и сметките.
За беля напоследък доходите му се бяха съкратили. Не че това го тревожеше особено. Пък и невинаги е било така. Навремето се радваше на завидна репутация. Беше един от Жътварите, а това прозвище носеше огромна тежест. И сега бе търсен, но не толкова и името му вече не бе така авторитетно. Мнозина знаеха за залитанията му и макар че се бе научил да ги впряга в полза на работата, понякога те се оказваха по-силни от него. Даваше си сметка, че през последната година това се бе случило поне веднъж. Възложителите очакваха отстраняването на въпросния обект да е опростено и бързо, а не удължено във времето и болезнено. Неговото изпълнение обаче ги озадачи и раздразни. След случая работата намаля по обем, а без работа апетитите му оставаха незадоволени. Налагаше се да търси друг отдушник.
Следеше този обект втори ден. Възприемаше работата като упражнение, а тя му носеше и удоволствие. Жертвите наричаше в себе си „плячка“. Никога не ги възприемаше като „мишена“, мразеше категорията „потенциална“. Веднъж надушеше ли някого, можеше вече да го смятат за мъртъв. Би могъл да подбере и по-интересна плячка, по-предизвикателна, да речем. В този дебелак имаше нещо, което го отблъскваше, сякаш излъчваше особена миризма — на мъка, на житейски провал. Светът едва ли ще загуби нещо от неговото отсъствие. В същото време той привличаше хищника, както най-тромавото животно в стадото привлича гепарда.
И ето: хищник и плячка са в сходна ситуация, споделят едно и също пространство, слушат една и съща музика. Това продължи почти час. Сетне пълният се запъти към тоалетната. Наближаваше краят на танца, започнат преди 48 часа, а той дори не подозираше, че е участник в него. Хищникът се изправи и го последва, като спазваше дистанция от десетина крачки. Изчака вратата да се затвори плътно, сетне влезе. Обектът беше сам в помещението, стоеше пред писоара, лицето му бе смръщено от болка и напрежение.
Май неприятности с бъбреците. Сигурно камъни. Още по-добре, идва им краят.
Вратите на двете кабинки бяха отворени. Хищникът се запъти към втората, оглеждайки пространството. И тук нямаше никой. Усети ножа в дланта, чу металическото изщракване — острието излетя от дръжката.
Сетне съвсем неочаквано звукът се повтори. За части от секундата си даде сметка, че първото изщракване не е от неговия нож, а вероятно от друг… чужд! Настръхна. Познатите до болка движения се ускориха, гърлото му пресъхна, отчетливо чу зашумялата в слепоочията кръв. В същия миг дебелакът внезапно се раздвижи, сякаш напълно преобразен. Ръката му описа светкавично движение, в пространството се мярна нещо сребристо. Нож за хвърляне. Хищникът усети натиск в гръдния кош, последва го остра болка: тя плъзна по цялото му тяло и го парализира. Когато се опита да направи стъпка встрани, краката вече не го слушаха и той се свлече на хладните, влажни плочки, а ножът се изплъзна от дясната му ръка. Лявата безсилно стисна дръжката на забитото в сърцето му острие. От раната бликаше кръв, тя бързо полази по пода. Видя как кафявите обувки на другия се преместиха встрани, който отстъпи, за да не се изцапа.