— Ами, вярно! — закиха отново Ейнджъл. — Ти си виновен, задник такъв! Мамка му!
24
Мустангът мина по моста и пое по шосето към кръстовището. Там се пресичаха два пътя, единият вървеше от изток на запад, другият продължаваше на юг. Мястото изглеждаше ужасно затънтено, но може ли на всеки кръстопът да има заведения, барчета и магазини, мислеше си Уили.
Двамата убити не излизаха от ума му. Не беше минал и час, откакто ги бяха открили в онази дива местност, а вече беше ясно, че екипът им продължава да се свива. Ето на, нямаше ги и хората на Паркър. И макар че се правеше на непукист, Уили бе сигурен, че и Детектива се тревожи вътрешно. Положението не беше добро, виждаше се с просто око. Арно бе взел правилното решение — да си стои у дома. Не го бивало за такива работи. Като че ли Уили много го биваше! По дяволите!
В този миг на разкаяние за решението си да дойде механикът видя нещо необичайно. От запад се зададе гигантски джип с четири исполински гуми, черен като смола. Когато се приближи, Уили забеляза, че му липсва предното стъкло, а фаровете бяха избити. Кабината бе предостатъчна да помести петима едри мъже. В момента там седяха трима, но им беше тясно. Двамата отляво и дясно бяха същински Гаргантюа и Пантагрюел. И третият по средата не беше дребен, но в сравнение с тях изглеждаше недохранен. По лицето му се разливаше блажена усмивка, сякаш ситуацията бе празнична, докато другите двама изглеждаха смръщени и разлютени.
— Боже мой! — възкликна Уили неволно и браунингът в ръката му като че се смали още повече.
— Спокойно, човече — рече Детектива, усетил тревогата. — Тези са наши.
Обаче в гласа му не звучеше задоволство.
Джипът закова току пред тях. Двамата излязоха от мустанга. Мъжищата се изхлузиха тромаво от кабината на джипа и скочиха на земята. Механикът бе готов да се закълне, че го е раздрусало като при земетресение.
— Е, Уили, запознай се — каза Паркър тихичко. — Това са Тони и Поли Фулси. Третият е Джаки Гарнър. Той е малко по-читав в главата.
Бру не познаваше Гарнър, но за Фулси бе чувал от Ейнджъл. Беше ги сравнил с неконтролируеми природни стихии от рода на най-страшните сеизмични и метеорологични явления. И бе добавил — от такива да стоиш по-далеч. Уили си спомни тези думи и мислено пресметна разстоянието между себе си и братята, като установи, че се намираше в критичната зона.
— Какво се случи с вашия джип? — попита Паркър.
— Случиха му се едни хора — в скоропоговорка отвърна Поли и завъртя палец към Гарнър. — А той само кибичеше.
— Нали вече се изяснихме — обади се Джаки. — Беше недоразумение.
— Аха, недоразумение — недоволно възропта Поли.
— Къде са въпросните хора? — продължи да разпитва Детектива.
Двамата мъжаги запристъпваха неспокойно от крак на крак.
— Единият не е много добре — промълви след малко Тони.
— Какво значи това?
— Амиии… не зная… шибнах го малко по-силно.
— А другите?
— Другият е убит — поправи го Гарнър. — Бяха само двама.
— Вижте, господин Паркър, беше нещастен случай, сър. Ние… — заекна Тони и се смути още повече.
Паркър слушаше с каменно изражение. Уили се възхити вътрешно. Нито едно мускулче не трепваше по лицето му.
— Преди това не опитахте ли да научите нещо полезно от тях? — продължи Паркър все така спокойно.
Тони поклати глава и заби очи в земята.
— Разбрахме как поддържат контакт с другите. В камиона имаха радиостанция — обади се Гарнър и се замисли. — Хм, и там се получи кофти, знаеш, братче…
— Хайде, казвай — въздъхна Детектива.
— Ами да взема да се обадя по радиостанцията…
— За Бога, кажи, че се шегуваш!
— Абе, рекох си, че мога да науча нещичко и…
— И какво?
— Тц — познаха, че не е техният…
— Е, браво, Джаки. Много смешно…
— Съжалявам, Чарли. Просто не се и замислих.
— Значи знаят, че сме тук?
— Предполагам, че да.
Уили въздъхна тихо — позната от Виетнам ситуация. Издънка подир издънка. Ето и сега, вместо да се оправят, нещата се влошават още повече. При това вече беше мокър, а обувките му жвакаха.
Изведнъж чуха шума на работещ двигател: приближаваше се превозно средство. Детектива незабавно влезе в ролята на командир.
— Уили, махай мустанга оттук — върни го зад моста и чакай там. Поли, качвай се в джипа и тръгвай бавно на изток. Не бързай, нека те видят. Джаки, Тони — хайде с мен в дърветата отсреща. Никой да не стреля, преди да разберем кое къде е!