Всички изпълниха нарежданията веднага. Уили направи съвършена маневра на съвсем малко място и потегли в обратна посока, а след моста спря и изгаси двигателя. Усети, че има проблем с дишането, макар че не се бе напрягал физически. Дали не е началото на инфаркт? Раздвижи лявата ръка сви я, за да провери дали не е изтръпнала. Бе чел, че това е един от симптомите. Но не, движеше се леко, усещането беше съвсем нормално. Мамка му. Сигурно е от напрежението. Помести огледалото за задно виждане, за да наблюдава пътя зад себе си. Браунингът лежеше на седалката до него. Хвана ключа с пръсти, с другата ръка стисна лоста на скоростите. Появи ли се непознат отзад и веднага отлепя. Така де. Поне той да се спаси.
Тогава започна стрелбата.
В последния момент Детектива смени плана. Изпрати Джаки и Тони към дърветата на изток от пътя, а той влезе в гората откъм западната страна. След секунди се появи камион „Форд Бронко“. В кабината бяха двама, вторият с рязана двуцевка в ръцете. Трети стоеше на платформата и държеше карабина. Щом видя джипа, шофьорът натисна газта, а човекът горе се прицели в задния му прозорец и стреля.
Тримата в гората откриха огън едновременно и без предупреждение. В предното стъкло на форда цъфнаха две дупки, човекът на волана удари глава в него и камионът поднесе и сви вдясно. Вторият хвана волана и се опита да изправи колата, а онзи горе се вкопчи в скобата над кабината, за да не падне. Тримата продължиха да стрелят, предното стъкло заприлича на решето. Камионът изви, излезе от пътя и се свлече по източния склон. Блъсна се в първия бор, но подсилената броня омекоти удара. Мъжът отзад излетя, строполи се сред шубраците и повече не помръдна.
Детектива излезе иззад дебело дърво и се затича към форда с насочен пистолет. Тони и Джаки го последваха, подтичвайки тромаво. Двамата в кабината бяха мъртви — шофьорът две рани — в шията и гърдите. Другият бе пропуснал да постави колана и бе политнал напред, разбивайки с глава надупченото предно стъкло. Сега лежеше изхвърлен върху предния капак със спукан череп и насечено лице. Десният му крак се бе оплел в колана, който би могъл да го спаси.
Джаки стигна пръв до падналия на земята. Не беше мъртъв, стенеше тихо. Левият му крак бе извит под непривичен ъгъл. Гарнър се наведе, взе карабината и я захвърли по-надалеч встрани. Паркър се приближи, наведе се към ранения и заговори.
— Хей, чуваш ли ме?
Човекът скърцаше със зъби от болка.
— Боли ужасно…
— Кракът ти е счупен, но тук не може да се направи нищо.
Междувременно Поли обърна джипа. Детектива размаха ръце и му даде знак да остане на място, за да наблюдава околността. После попита брат му дали в колата нямат обезболяващи.
— Докторите ни тъпчат с к’ви ли не боклуци, край немат — отвърна Тони. — Транквиланти им викат. Може и да свършат работа. Да донеса ли?
Паркър кимна и отново заговори с ранения.
— Как ти е името?
— Фрай — с мъка отвърна мъжът. — Еди Фрай.
— Добре, Еди. Сега ме слушай внимателно. Ще ми отговориш на няколко въпроса, в замяна ще ти дам нещо за болката. Ако откажеш, ще се наложи онзи едрият да ти стъпи на крака. Разбираш ме, нали?
Фрай кимна.
— Търсим двама приятели. Висок чернокож и бял, по-нисък. Къде се намират?
Тялото на Фрай се изви от нов пристъп на болка и той заудря с ръце по земята, сякаш можеше да я прогони. Беше прехапал горната си устна, но отговори.
— Някъде в гората, но са заобиколени отвсякъде. За последен път са ги засекли западно от вътрешния път. А ние сме подкрепление, в случай че пробият кордона.
— С тях е имало и други хора. Двама заварихме убити при моста. Какво се случи с останалите?
Фрай прехапа устни отново и замълча. Не му се говореше за това. Паркър кимна на Гарнър.
— Джаки, стъпи на крака му. Като начало по-леко.
— Недейте! — извика Фрай и умолително вдигна ръце. — Моля ви, недейте! Убити са. Не бяхме ние. Други… аз само работя за господин Лийхейгън. Говедата му съм гледал. Не съм убиец. Моля ви!
— Сега обаче помагаш на убийци.
— Не, не — отчаяно завъртя глава Фрай. — Не бяхме ние. На нас ни наредиха само да завардим пътищата, те да не избягат. Моля, направете нещо за крака ми!
— Добре, ще се погрижа. Но първо ми кажи кой трябваше да ги убие?
Фрай притвори очи и се унесе. Изглежда, губеше съзнание. Паркър се наведе и го плясна по бузата.