И като че за награда ръката му се подаде през прозореца и поднесе към Къртис шише с уиски, собствено производство. Куин, специалист по домашно правения концентрат, винаги твърдеше, че за категорията си Бентъновият житен алкохол е отлична напитка и най-доброто, което може да се купи по техните места. От него няма да ослепееш, нито кръв ще пикаеш, няма и да изкрейзиш. Изобщо първо качество като за скоросмъртница.
Къртис пое бутилката и опъна дълга глътка. Замириса му неприятно, зави му се свят и главоболието май се засили. Казваше си, че алкохолът помага на мокър и настинал човек. Обаче се закашля мъчително и изплю останалото. Имаше чувството, че е погълнал парещи парченца стъкло, смърдящи на бензин. В същия миг чу завъртането на ключа. Двигателят запали веднага.
— Сега ще им го начукам аз на тях! — извика Бентън. — Хайде, слизай оттам.
Къртис скочи на земята и отвори дясната врата, където седеше Куин. Приличаше на биче, на ръст бе около метър и осемдесет и поне десет сантиметра по-висок от Къртис, с черна, късо подстригана коса, гъста и остра като метална четка. Беше съученик на Бентън и най-добрият му приятел. Отвореше ли уста, говореше в скоропоговорка, сливаше думите, а речникът му бе подбран най-вече от мръсотиите, изографисани по стените на мъжките тоалетни. Двамата бяха излежавали присъди в Огденсбърг по едно и също време. Но имаше малка разлика — Куин прекара по-голямата част от своята в затворническата психиатрия.
Бентън бе зъл и отмъстителен, но Куин бе направо откачен. Къртис се плашеше от него и го избягваше, но сега нямаше как.
— Моля, помръдни малко — рече той и опита да влезе, но не се получи.
— Мамка ти кво искаш бе копеле? — изломоти Куин и Къртис не можа веднага да загрее смисъла на неясния словесен поток.
— Опитвам да седна при вас.
— Шти отнеса гъза бе копеле тъпо няма да минеш оттук! — отново изръмжа Куин.
— Стига, брато — помирително се обади Бентън. — Пусни хлапака да седне в средата.
Сега Куин извъртя колене встрани и пропусна Къртис, който едва се помести между двамата, въпреки че беше доста слаб.
— Целия ме омокри бе копеле шибано гъза шти отнеса! — отново избълва Куин.
— Извинявай — наведе глава Къртис.
— Ше се извиниш къде ше ходиш копеле тъпо шти отнеса гъза! — освен че беше мръсен, речникът на Куин бе доста ограничен по идеи и еднопосочен.
Мамка ти и откачено копеле! — изпсува Къртис наум и си представи как на свой ред рита Куин отзад. В същия миг обаче съзря вперените в него немигащи психопатични очи и почти се вцепени. Не вярваше Куин да има телепатични способности, но да се рискува с такъв ненормалник беше крайно опасно.
— Какво ще правим? — плахо запита той, извърнал глава към Бентън.
— К’вото трябваше да се свърши още като им прецакаха колата — заканително завъртя глава човекът на волана. — Ще ги оправим…
Къртис потрепери. Спомни си как изглеждаше мъртвата жена, когато с Куин я слагаха в багажника. А онези двамата се хилеха идиотски, възхитени от гениалната си идея. Всъщност Уилис и Хардинг бяха убили мъжа и жената през нощта, а на Бентън бе наредено неговият екип да погребе двойката. Това бе още едно наказание за зле свършената в началото на седмицата работа. Бентън обаче реши, че багажникът е по-подходящо място, няма да се хабят да копаят, я. И въпреки дъжда Къртис все още усещаше парфюма на мъртвата по дрехите и ръцете си.
— Казаха ни да не се намесваме в нищо — още по-плахо се обади той. — Нали имаме заповед от сина на г-н Лийхейгън?
— Добре де, ама двамата копелдаци не знаят за нея. Ами ако Брукър им е помогнал, ако е позволил да използват телефона? Представи си, че са викнали помощ. К’во става тогава? А може да са затрили дъртака и цялото семейство. Това им е работата — да трепят хората. И докато ние тука се туткаме и чакаме някой друг да се погрижи за тях, току-виж са се покрили. Слушай к’во ще ти кажа: Лийхейгън няма да има нищо против, стига да ги затрием на негова земя.
Къртис не беше убеден, че идеята е добра. Познаваше Лийхейгън и знаеше колко тежи думата му. Макар че сега обикновено нарежданията даваше синът, зад тях все така стоеше старият. А заповедта беше ясна: да не се намесват. Да се въздържат от действия спрямо двамата от Ню Йорк и само да ги следят. В никакъв случай да няма сблъсъци, още по-малко с фатален резултат. Щом навлязат в територията на Лийхейгън, да изчакват и да ги следят и нищо повече. Общо петнайсетина души бяха натоварени със същата задача: веднъж попаднали в капана, онези да не се измъкнат от него. А сега Бентън се канеше да наруши заповедта. Къртис съзнаваше, че гордостта му е наранена и че се надява да се изяви с нещо, за да умилостиви стария Лийхейгън. Смяташе, че така ще поправи направените в Ню Йорк грешки, а ще се изживее и като терминатор.