След тези думи дребният мъж се обърна и излезе от бара. Прекоси улицата на път към сервиза, влезе през страничния вход и запали осветлението. Въздъхна дълбоко и отиде в малкия офис, за да извади шишето от шкафа. Беше същият бърбън — „Мейкърс Марк“. Наля си, изля останалото в керамичната чаша на Уили, седна на любимия му стол.
И се разплака. Беше вече сам, наистина сам.
Екипът, който поддържаше басейна, пристигна в сградата както винаги — в 19.00 часа, тъкмо след като Хойл бе свършил вечерното си плуване. Във фоайето го посрещнаха Симиън и друг охранител на име Аристийд. Провериха хората с детекторните палки и ги обискираха. Това се правеше винаги по едно и също време, докато Хойл се готви за вечеря. Симиън познаваше всичките по физиономия и име, но днес двама от специалистите не бяха от постоянния състав. Обезпокоиха го заместниците — бяха азиатци, затова незабавно телефонира на собственичката на компанията по поддръжката. Тя обаче потвърди, че въпросните двама, японци по националност, са нейни служители. Имало болни хора, пък и извънредна работа. А новите били изпитани, много добри и съвестни работници. Отговорът й задоволи Симиън, но за всеки случай той отново обискира екипа и най-внимателно провери целия му инструментариум, спрейовете, контейнерите с различни препарати и всичко останало. Едва тогава разреши да влязат.
Басейнът на Никълъс Хойл беше последна дума на техниката — най-новото и най-скъпото. С докосване на определен бутон се създаваха различни, предварително програмирани речни ефекти — например режим на плуване срещу течението. Системата за стерилизиране на водата беше ултравиолетова с автоматично дозиране на хлора и максимално прецизни филтри, йонен контрол и всякакви други регулиращи устройства. На повърхността се движеше вакуумна чистачка „Долфин 3001“ и цялата тази система се управляваше от контролен панел в специална кабина, монтирана до сауната. Хойл имаше и други прищевки — за сигурност и икономии на ток, въпреки че се бяха оказали скъпо удоволствие, и то най-вече от екологична гледна точка. Затова пък осветлението се палеше и гасеше автоматично при влизане и излизане. А веднъж потопеше ли се в басейна, помещението се затваряше херметически. Отключваше се единствено с помощта на електронно устройство, което четеше само човешка длан, тоест сравняваше данните й с предварително вложените.
Именно тази изключително сложна техника изискваше постоянна поддръжка. Налагаше се често да се почистват и калибрират електродите на йонния контрол, да се наблюдават нивата на хлора и другите разтвори, редовно да се тестват всички електронни дозатори. Двамата нови работници носеха необходимите за целта материали и техника. Симиън стоеше зад тях и зорко следеше действията им. Когато свършиха, той се разписа за работата им в дневника на поддръжката, а те се поклониха учтиво, благодариха и закрачиха към асансьора.
— Възпитани човечета са това, японците — подхвърли Аристийд, който бе постъпил на работа при Хойл почти едновременно със Симиън.
— Аха — уклончиво отвърна Симиън.
— Помня какво казваше баща ми навремето — продължи Аристийд. — Че след случилото се в Пърл Харбър на японците не бива да им се вярва, ама хич. Но тези ми се сториха читави.
Симиън премълча. Такъв беше, избягваше да коментира било раса, било вяра, мненията пазеше за себе си.
Името на собственичката на фирмата за поддръжка на плувни басейни бе Ив Филдър. Беше я наследила от баща си, а сетне я преустрои, модернизира и разшири сферата й на дейност. Така постепенно я превърна в уважавана и търсена фирма, която обслужваше само извънредно богати клиенти и престижни частни клубове.
В момента затваряше телефона и с тревога се питаше какво ли ще й донесе бъдещето. Срещу нея седеше нисък мъж със ски маска и ръкавици. Още в началото й се стори, че е бял. Другият, висок и, изглежда, чернокож, също с маска и ръкавици, се бе опрял на кухненската маса и не мърдаше оттам. Преди това бе настроил сателитното й радио на станция, която предаваше само кънтри и уестърн. Музика, която Ив Филдър просто ненавиждаше. Ами да, имаше някакъв садизъм в тези двамата, чиято заложничка беше тя на практика. Защо ли се разведе? Остана сама и уязвима. За да й се случи ето това например!
— Сега доволни ли сте? — запита тя ниския.
— Може и така да се каже — кимна той. — Човек все се надява на най-доброто в този живот.
— Какво ще правим оттук нататък?
Онзи погледна часовника.