Симиън прекъсна разговора. Остави телефона и личния пропуск на масичката в залата и напусна пентхауса. Слезе с асансьора във фоайето и излезе навън, без да се обръща. Вървеше бързо, но спокойно, като на разходка. Хвърляше коси погледи към високите небостъргачи, забили чела в небето. Прозорците отразяваха късното есенно слънце и белите облаци в небосвода. И за секунда не се усъмни, че е извадил късмет. Беше жив. За миг изпита срам, че всъщност бягаше. Спря се в опит поне донякъде да запази достойнство. Вдигна глава и очите му бързо обходиха сградите наоколо, прозорец по прозорец. След няколко минути кимна — и на себе си, и на онзи, който със сигурност го гледаше някъде оттам.
Луис, поръчковият убиец.
Луис Пламтящия.
Последният от Жътварите.