Заведението нямаше отделен салон за частни празненства, но пък в задната му част винаги се намираха четири маси зад дървена преграда с матови стъкла. Там беше организирал шейсетия си рожден ден Уили Бру. С напредването на вечерта компанията стана по-шумна. На масата му бяха насядали шест-седем гласовити приятели. На съседната, гостите бяха по-кротки, вече изпаднали в блажена полулетаргия с помощта на отлежал „Джеймисън“. На третата седяха съпруги и приятелки, доведени от поканените. В началото Уили се пораздразни, беше решил партито му да е мъжко, а то какво стана? В крайна сметка си каза, че би трябвало да бъде по-толерантен, само жените да си знаят мястото. Но тайничко в себе си остана доволен и малко поласкан. Нали след развода не бе имал вземане–даване с жени, а пък не беше и красавец. Единственото в женски род в живота му бяха колите с фарове, там, където на жените обичайно са им гърдите. Помисли си това и веднага си рече, че май алкохолът му идва в повечко. Постоянно се изчервяваше, докато гостенките идваха да го поздравят за юбилея и да го целуват, допирайки при това различни части от телата си в неговото. Пустите му женски! Заради тях ходи в тоалетната — да изтрие червилото от бузите си. Иначе, както се изрази Арно, мязал на дебел Купидон от бедняшка честитка за Св. Валентин.
На връщане се задържа за миг на място и отново огледа смесената компания. Май прекалено много бяха хората с престъпно минало в нея. Ей го там Гручо — електромеханик, от когото би излязъл чудесен майстор, само да не се занимаваше с кражби на коли и далавери. До него седеше Томи Кю, най-недискретният човек, когото Уили познаваше, сякаш бе роден без цензурен филтър между мозъка и устата. Томи копираше незаконно филми, музика и компютърни софтуерни продукти и си беше стопроцентов пират. Липсваха му само черната очна превръзка и ругаещият папагал на рамото.
Веднъж, вероятно в състояние на временна невменяемост, Уили бе направил грешката да купи от него филм. Оказа се, че субтитри няма, а озвучаването беше сбъркано — през цялото време имаше пуканки и тежко пъшкане като при порносекс. Сега Томи му носеше подарък и по вида на неугледно увития пакет личеше, че в него има няколко дивидита. Стопроцентово пиратски, разбира се.
Някои от старите приятели не бяха тук по най-различни причини. Ковчега Ед например излежаваше петгодишна присъда в Снейк Ривър, Орегон, заради гавра с труп. Уили не бе запознат в големи подробности с престъплението и нямаше желание да навлиза в дълбочина. Не беше човек, който ще съди сексуалните наклонности на друг. Две голи тела в интимна поза? Чудо голямо. Е, когато разбра, че едното не било живо, си каза, че все пак е кофти история. Винаги бе подозирал, че около Ед има нещо нечисто. И как не: нормално ли е да крадеш трупове и да искаш срещу тях откуп? Но пък мислеше, че Ед държи откраднатото във фризери, а не в леглото.
Отсъстваше и Джей, човек читав и според Уили най-качественият специалист в областта на скоростните кутии. За съжаление преди пет години почина от инфаркт в съня си. Не беше най-лошият начин да си отидеш от този свят, дори напротив. Но много му липсваше, дълго време бяха работили заедно. Старият Джей бе олицетворение на почтеността и здравия разум, качества, крещящо отсъстващи при повечето от тазвечерните гости. Как го бе нарекъл? Старият ли? Тъжно поклати глава. Че нали той сега е на същата възраст!