— Застреляй го, Ринк — извиках аз.
Той натисна спусъка.
Ударникът изтрака в празния патронник.
Това обаче беше достатъчно. Залитайки, Каин тръгна към Ринк. В същия миг аз пристъпих към действие. Протегнах ръка към земята, сграбчих първото нещо, което пръстите ми откриха, и с всичка сила забих назъбения край на човешкото ребро в меката вдлъбнатината на гърлото му.
Резултатът беше светкавичен. Тувал потрепери. Запрепъва се към Ринк, който вече се нахвърляше върху него. Хванах лявата му ръка, а Ринк изви дясната и изби ножа от пръстите му. Каин се завъртя към мен. Очите му бяха широко отворени, сякаш бе изпаднал в религиозен екстаз. Устата му също беше широко отворена, но не издаваше звук, а само клокочене. Лицето ми беше каменно и безизразно, когато извадих бойния си нож от плътта му.
Можехме да го наръгаме многократно, да го разрежем и да го подложим на същите мъчения, които бе причинил на жертвите си, но не се поддадохме на първичните си инстинкти. Вместо това обаче направихме нещо неизмеримо по-жестоко. Оставихме го да изстрада позора на бавна и болезнена смърт. И на прозрението, че е погубен от собственото си себелюбие. Ако не се беше насладил да покаже трофеите, взети от жертвите си, Тувал щеше да ме остави без оръжие. Той обаче трябваше да страда в последните минути на живота си от мисълта, че е объркал нещата.
Каин падна на колене и се втренчи в лицата ни. Двамата с Ринк се ухилихме. Като по чудо убиецът намери сили да се усмихне. Не се бояхме от лудостта му. Той беше жалък и го съзнаваше.
Каин изхлипа и умолително протегна ръка към мен. Поклатих глава. Треперещите му пръсти докоснаха реброто, стърчащо от гърлото му. От дупката шуртеше кръв.
Погледът му беше красноречив.
— Да, Жътварю — рекох. — Каквото посееш, това ще пожънеш.
Тувал-Каин се засмя за последен път на иронията в думите ми.
48
Точно както подозирах, Уолтър пристигна като знаменитост на холивудски купон. Няма шоу без кулминационна точка. Влезе в пещерата едва когато командосите му дадоха разрешение, че е безопасно. Лекарите слагаха Джон на носилка, закачаха му система и го дупчеха с всевъзможни инжекции.
Седях на пясъка и гледах всичко това със странно чувство на разсеяност.
Около Ринк и мен също се суетяха медици, но не им обръщах внимание, а наблюдавах онези, които се бореха да спасят Джон. Забелязах само Уолтър. Не се тревожех, че някой от нас ще бъде погребан в пръстта, както си бях помислил. Той прояви разбиране. Показа благодарността си. В противен случай въоръжените специални части нямаше да позволят достъп на медицинския екип, а щяха да ни застрелят на място.
— Защо се забави? — попитах.
Уолтър застана до мен. Дори бащински ме потупа по рамото, но не откъсваше очи от Каин. Бяхме го оставили така, както бе издъхнал, прегърбен на колене, с ръце, скръстени в скута, и глава, увиснала на гърдите. С изключение на кръвта, която капеше от него, той приличаше на човек, който се моли на Бога.
— Не исках да ви притеснявам — отвърна Уолтър. — Това беше твоето представление, Хънтър.
Изплюх на земята храчка, прахоляк и един Господ знае какво още.
— Можеше да дойдеш по-рано. Следил си ни през цялото време. Защо изпрати екипа толкова късно?
— Щеше ли да ми благодариш, ако го бях направил?
— Не — признах чистосърдечно.
— Тогава всичко е наред, щом свърши добре.
Докоснах превръзката, която медикът беше сложил на раната на гърдите ми. Всичко е наред, щом свърши добре.
— Да.
Уолтър се отдалечи от мен. Не че не се интересуваше от здравето ми, но в момента Каин го интригуваше много повече. Той застана пред него и дълго го гледа.
— Мъртъв е.
— Като дискомузиката — добавих.
— Знаеш ли, мнозина психолози от Куонтико биха дали мило и драго да говорят с него, преди да умре.
— Сърцето ми се къса за тях — измърморих. Припомняйки си събитията, като имах предвид колко близо беше да ме довърши ножът на Каин, това не бяха най-подходящите думи. Уолтър дори ме погледна, за да види дали говоря сериозно. Свих рамене.
Той отново насочи вниманието си към Тувал.
— Нямам представа как е успял да ни се изплъзва толкова дълго — отбеляза Уолтър.
— Може би не сте го търсили достатъчно усилено.
Той кимна и после, съвсем неприсъщо за човек, разпоредил куп мокри поръчки, но никога неизцапал ръцете си, хвана косата на Каин и дръпна назад главата му. По лицето му премина сянка.
— Погрижете се за този човек — заповяда на медиците.
Подскочих. Уолтър пристъпи към мен и ме задържа на земята, докато качваха Каин на носилка.