— Но както ти спомена, той има връзки. Откровено казано, започвам да се тревожа, че подценяваме организацията му. В такъв голям и важен град Петоски трябва да е ключов играч, щом контролира политиците.
Ринк поклати глава.
— Петоски е незначителен тъпак, който се прави на важна клечка. Не държи губернатора в джоба си, а само неколцина дребни политици и ченгета с нисък ранг, които взимат подкупи срещу услуги.
Направих гримаса, но въпреки това кимнах.
Той ме погледна.
— Няма за какво да се тревожиш. Познавам хората като него. Преди трийсет години е ловял жаби, за да сложи месо в яхнията на майка си, а сега яде най-изискана храна и се вози в лъскави автомобили. Петоски е жалък бял боклук, но се държи като голям и важен бизнесмен. Във великия замисъл на нещата той е нищожество. И го знае.
— Може би, но изглежда е изпратил хора при Джон, за да го сплаши. Трябва да има сериозна подкрепа.
— Доколкото разбрах от думите ти, Джон се плаши лесно. Избягал е от онзи пор Шанк. Мисля, че брат ти не е най-големият смелчага на света.
Поклатих глава.
— Не избяга от Шанк. Шанк беше проблем за Дженифър, а не негов. Бяха замесени и други.
— Знам, че живее с Луиз Блейк. Избягал е от брака си.
— И това също.
Ринк ме погледна.
— Защо не ми каза, Хънтър?
Свих рамене.
— Мислех, че това няма нищо общо със случилото се, но сега не съм сигурен. — Замислих се за миг. Ринк не откъсваше очи от мен. — Казах ти, че с Джон се скарахме, нали?
— Аха. Но не ми каза защо.
Лицето ми беше като маджун, студено и лепкаво, когато прокарах пръсти по физиономията си. Вече бях уморен, но разказът за Джон щеше да ме изтощи напълно.
— Наскоро след като се уволних от армията, той дойде при мен. Имаше проблем.
— Продължавай — подкани ме Ринк.
— Беше се забъркал в нещо много неприятно. Тъпото копеле играло на карти и натрупало дългове, които не се надявало да върне. Първо отишла колата му, а после къщата. Това обаче не било достатъчно. Не му останало нищо и нямало към кого да се обърне.
— И ти постъпи благородно?
— Да, изплатих дълговете му. Джени не знае. Дадох на Джон пари да ги върне на кредиторите си. Но той е пристрастен и ги прахоса за друг сигурен залог. Упрекнах го за парите и тогава се скарахме. Беше глупав спор.
— Не си ли му говорил след това?
— Не. Дори не съм го виждал.
Ринк кимна.
— И тогава ли изчезна?
— Сигурно го е планирал.
— Кретен.
Повдигнах рамене.
— След това единственият начин, който можах да измисля, за да помогна на него и на Джени, беше да се срещна с кредиторите му и да ги накарам да го оставят на мира. Не беше лесно. Те не се плашат като Шанк.
— И не се ли отказаха?
— Не.
— Занасяш се, Хънтър.
— Говоря сериозно. Нямаше какво друго да направя, освен да поведа война с тях. Вместо това обаче уредих Джон и Джени да изчезнат за известно време. Всичко беше готово. Щяха да заминат заедно и да приемат нови самоличности, но Джон обърка нещата. Без да знаем, той се срещал тайно с Луиз Блейк. И преди да се усетим, двамата избягаха.
— Оставил е горката Джени и децата си да поемат ударите — направи извода Ринк вместо мен.
— Да — съгласих се аз. — Сторих всичко, което можах за нея. Помогнах й да се изправи на крака. В къщата ми има място, но тя отказа да дойде. Нуждаела се от собствен дом. Джон дори не се обади да й каже къде е.
— И ти искаш да помогнеш на този мухльо?
— Той ми е брат.
Ринк повдигна вежди в недоумение, но сетне леко кимна.
— Освен това го правя заради съпругата и децата му.
— Добре, но съм изненадан, че тя иска той да се върне при нея.
— Не го иска — обясних аз, — а търси някаква развръзка. Мисля, че иска да намеря Джон, за да се изплюе в лицето му.
— Съгласен съм с нея.
— Аз също. Трудно ще се справя с проблемите, които Джон остави. Онези хора са от голяма организация и изпратиха наемници по петите му.
— По дяволите.
— Накрая се вразумиха. Обясних им, че Джон е измамил всички и всички са ощетени. Споразумях се с тях да не закачат Джени и децата. Алтернативата беше да повикам подкрепления и да ги разнищя.
— Повярваха ли, че можеш да го направиш?
— Мисля, че повече се страхуваха от неизвестността. Не знаеха кой съм и какво съм готов да сторя. Някои обаче бяха чули слухове. Вероятно в крайна сметка са решили, че трудът не си заслужава. Може да се каже, че повеждането на война с мен не е доходно.