— Или нещо да пристигне? — предположи Ринк.
— Да. — Краткотрайният гняв изчезна от очите й. — Джон каза, че ако нещо се случи с него, вие ще знаете какво да направите, господин Хънтър. Искам да знам така ли е?
Разклатих чашата си и се взрях във фигурите на пяната, сякаш беше вълшебен инструмент на ясновидец, но там видях по-малко, отколкото вече знаех. Не беше много. Накрая отместих поглед към лицето на Луиз. Оживлението ми й каза всичко.
— Не съм го виждал, нито чувал, откакто Джон напусна Англия. Надявах се, че вие ще ми кажете какво е правил, откакто е дошъл тук.
Тя повдигна рамене.
— Карахме я някак. Намерих си работа в козметичен салон. Джон сменяше работата си. Нищо интересно. Паркираше коли, подреждаше бои в склад, готвеше в заведение за бързо хранене. — Тя отброяваше на пръстите на ръката си. — И после, наскоро, стана шофьор.
— Но не знаете за кого?
— Не.
— В града ли разнасяше пратки?
Луиз пак сви рамене.
— Понякога отсъстваше по няколко дни, затова предположих, че изпълнява поръчки на по-дълги разстояния. Не знам къде е ходил. Обаждаше се от някой мотел, но не казваше къде е. Не питах, защото това не ме безпокоеше много.
— Не сте се притеснявали? Имахте ли проблеми с връзката си?
Тя ме прониза с поглед.
— Питате дали той се е срещал с друга?
— Срещаше ли се?
— Не.
— Откъде знаете?
— Повярвайте ми, жената усеща тези неща.
Замислих се за Джени. Тя нямаше представа, че съпругът й изневерява. От друга страна обаче, с постоянните тревоги за пари вероятно не е могла да забележи едва доловимите знаци, за които Луиз намекваше.
— Щом не е имало жена, тогава имаше ли нещо друго между вас?
Устните й потрепериха. Не знам дали беше от вълнение или от презрение. И после, за да смени темата, вдигна ръка и повика сервитьорката.
— Може ли още едно кафе?
Сервитьорката напълни чашата й и предложи и на нас, но всички отказахме. Луиз изчака, като потракваше с маникюра си по чашата, докато сервитьорката се върна зад тезгяха.
— Както ви е известно, Джон остави съпругата си заради мен. Не може да се каже, че това е идеалната ситуация. — Тя погледна подред трима ни, проверявайки дали някой ще покаже неодобрение. Приличахме на трите мъдри маймуни. Виждат, чуват и определено не мислят зло. — Ето защо не беше особено добра идея да поддържаме връзка с някого в Англия. Прекъснахме всички контакти. Семейството ми не знае къде съм. И Джон не каза на жена си. Много пъти съм изпитвала желание да вдигна телефона и да говоря с мама, но не го направих.
— Вие ли решихте така?
— Не. Джон винаги настояваше. Повтаряше, че е най-добре да останем анонимни още известно време. Само още шест месеца и нещо. Това щяло да даде на всички време да се примирят с онова, което сме направили, и да ни простят. — Луиз се засмя тъжно.
— Вярвате ли, че Джон се е безпокоял какво мислят близките ви в Англия за вас? — тихо попитах аз.
— Не съм пълна идиотка. — В очите й отново блесна гняв. — Често спорехме по този въпрос. Ако искате, вярвайте, но ние се обичаме. За нас не е важно какво мислят другите.
Предизвикателството й беше директно, като насочвана с лазер бойна глава. Прицелено право в мен. В края на краищата, аз бях единственият друг близък на семейството тук. Бях дошъл в Америка по молба на Дженифър заради писмото на Луиз. Тя искаше да знае на чия страна съм.
— Имате право. Няма значение — отвърнах.
Тя кимна и поне засега се успокои.
— Когато напуснахме Англия, знаех, че Джон крие нещо и бяга не само от съпругата и децата си. Той имаше някакви неприятности и трябваше да бяга. Това е в общи линии.
Свих рамене, за да се облегна на стената на сепарето, без да изблъскам Ринк на пътеката между масите.
— Хората, които са го преследвали, едва ли са дошли тук. Цената би превишила дълговете му — заявих аз.
Луиз ме изгледа стъписана от думите ми.
— Не знаех… — Очите й се изцъклиха. — Те… лоши ли са?
— Да. Лихвари. Прибират дълговете с части от тялото ти.
Тя се изненада толкова много, че сякаш я зашлевиха по лицето.
— Нямах представа. Мислех, че е натрупал обикновени дългове, каквито всеки има. — Поклати глава, после бавно излезе от стъписването и ме погледна в очите. — Дженифър ли имаше дългове? Джон каза, че не можел да контролира харченето й. Дори закрил кредитните й карти, но това не променило нещата. Накрая загубили всичко… и затова я оставил.
Предпочетох да замълча, но Ринк, който единствен знаеше истината от мен, изсумтя презрително. Луиз погледна него и после мен. Предизвикваше ни да изразим несъгласие с версията на Джон за събитията.