Той ме погледна обезпокоено.
— Казвам ти истината, Хънтър.
Обърнах се и се втренчих в очите му.
— Уолтър, ти не би разпознал истината дори ако се промъкне зад гърба ти и те ухапе по задника.
— Говоря истината — настоя той.
Върнах се при леглото, седнах като отегчен тийнейджър и също свих юмруци като човека до мен.
— Как установихте самоличността на Жътваря, след като не сте намерили веществени доказателства? Да не би да е започнал да ви изпраща писма, предизвиквайки ви да го хванете?
Уолтър издаде гърлен звук.
— Няма нужда от ирония, пък и не съм казал, че няма веществени доказателства. Ти го каза.
Този път не се хванах на въдицата.
— Само че криминолозите съвсем наскоро се обърнаха към нас — продължи той. — ФБР нямаха достъп до базата данни за ДНК на Тайните служби. А ние имаме. Разкрихме самоличността на Жътваря само защото проследихме убийствата на двойката от мотела до пустинята.
— Убийствата, за които е обвинен брат ми?
— Да.
— Но ти знаеш, че не е Джон.
— Точно така, но това послужи на целта ни да оповестим тази версия.
— Послужило е на проклетата ви цел? Уолтър, знаеш, че те обичам, но понякога си гаден тъпак! — Втренченият ми поглед го предизвикваше да изрази несъгласие. В отговор той само сви рамене.
— Такава ми е работата.
Да, предполагам, че е вярно. Сега беше мой ред да повдигна рамене. Какво друго ми оставаше да направя?
— Дал си информация за Джон на медиите. Защо? За да изкараш истинския убиец? Мислел си, че самолюбието му ще надделее и ще се покаже, за да си върне славата? Или е било маневра да скриете самоличността на Жътваря?
— По малко и от двете.
— Господи, Уолтър. Не мога да изтръгна неуклончив отговор от теб дори когато си искрен.
— Добре, Хънтър. Нека започна отначало и ще ти обясня. Ще разбереш всичко, което знам, и може би ще ми повярваш. — Той изпъшка, стана и се отдалечи от мен, поднасяйки пурата към устните си, а после вдигна късия си дебел пръст като евангелистки проповедник, за да даде сигнал, че проповедта започва. — Запознат ли си с Битие от Библията?
— Чел съм го, но не е задължително да вярвам на написаното.
— Питам те само дали имаш представа за съдържанието.
— Спомням си, че имаше много хора със странни имена, които създаваха потомство след потомство. Всичко друго съм научил от филмите с Чарлтън Хестън и Виктор Мачуър.
— Чувал ли си историята за Каин и Авел?
— Че кой не я е чувал? — Това беше последната ми иронична забележка. Спомних си, че Джон наричаше Жътваря Каин.
— Не е нищо ново някое откачено копеле да приеме името Каин. Между другото психиката на убиеца често се нарича Каинов комплекс. Убийците почитат като бог великия прадядо на всички убийци и вярват, че извършват и продължават делата му на земята.
— И вашият психопат не е изключение?
— Не, не, не. Не Каин от Битие.
— Кой тогава?
— След малко ще стигна до това. Първо ще ти разкажа някои основни факти за нашия човек.
Направих му знак да продължи, но той не беше готов. Търсеше запалка в джобовете си. Не намери и ме погледна с очакване.
— Не мога да ти помогна — казах.
Уолтър раздразнено задъвка увитите тютюневи листа. Не за пръв път го виждах като Едуард Дж. Робинсън в един от гангстерските филми от трийсетте години на миналия век. Накрая той пъхна пурата в горния си джоб.
— Името му е Мартин Максуел.
— Не ми говори нищо.
— Не е използвал това име, когато е бил на активна служба. Наричал се е Дийн Кроу. Мислел е, че звучи по-мъжествено от Марти Максуел и повече подхожда на агент от Тайните служби на Съединените щати.
— Пълен кретен. Трябва обаче да призная, че си спомням нещо за него. Някакъв скандал, в който беше замесена съпруга на кандидат-президент, нали?
— Той беше уволнен, след като бе заварен да тършува в гардероба на дамата, търсейки „символ на уменията си“, както се изразил.
— Падал си е да души дамско бельо?
Уолтър поклати глава.
— Нищо толкова вулгарно. Само изрязал парче от блузата й.
Свъсих чело, като си спомних за липсващото парче плат от блузата на старицата, след като беше държана за заложница в съседната стая.
— Истината е, че дамата е била с блузата, когато това е станало — добави Уолтър тъкмо когато се готвех да споделя мислите си. — Мартин казал, че взел символа, за да й покаже колко е уязвима и колко много разчита на него по всяко време.
— Сбъркан лайнар.
— Да, луд за връзване.
— Но как е минал през ситото? Психическите тестове не са ли го разкрили, преди да бъде одобрен за агент?