— Някои психопати умело прикриват истинската си същност. Дотогава Мартин Максуел е бил уважаван телохранител на важни личности. Всички се изненадали, когато се оказало, че един от най-способните им хора е луд за връзване.
— И само са го уволнили? Защо не са го държали под око? Признаците, че е можело да стане неконтролируем, са били налице.
— Тайните служби са го следили, доколкото са могли, но макар и луд, той не е глупав. Знаел, че скоро ще бъде под наблюдение, и бил подготвен.
— Скрил се е?
— Нещо повече, Хънтър. Инсценирал смъртта си. Уж се самоубил от срам. Но убил и другите членове на семейството си. Съпругата си и двете си деца.
— Господи…
— Застрелял ги в леглата им, докато спели, а после насочил пистолета към себе си, сложил го под брадичката си и си пръснал черепа. Заложил възпламенително устройство, за да изгори всичките. Останали само овъглени трупове в изгорелите развалини на дома им. — Уолтър засрамено наведе глава, но предполагам, че не беше в памет на жената и децата на Максуел. — Не се усъмнили в самоличността им. И това било всичко. Объркали нещата, Хънтър.
— Да, и още как. Очевидно не са сравнили ДНК или вече са знаели, че негодникът е на свобода.
— Не разбирам много от наука. Били са доволни, че е бил Мартин Максуел. Половината му глава била взривена и нямало зъби за анализ, а пръстите му били изгорели до костта. По дяволите, Хънтър, когато всички улики са говорели, че фаворит е бил той, на кого би заложил парите си?
— Като се има предвид подготовката му и какво е знаел, аз бих се замислил над вероятността, че в смъртта му има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед. На кого е бил четвъртият труп, щом не е бил на Мартин Максуел? Баща му? Брат?
— Според досието му Мартин е бил единствено дете. Родителите му умрели преди това. Майка му починала след усложнения при раждането, а бащата — от вродено сърдечно заболяване. Нека не забравяме, че дотогава Мартин не е извършвал никакви престъпления. Заключението било убийство и самоубийство. Решили, че Максуел е мъртъв и приключили разследването.
— Но очевидно е имал брат?
— Оказа се, че има извънбрачен брат на име Робърт Суон. Татко Максуел бил палаво момче на ергенския си гуляй и направил бебе на една стара своя любов. Това била най-строго пазената му тайна. Разбрахме го едва когато майката на брата забелязала, че е изчезнал, след като чековете с издръжката му престанали да идват. Тя е алкохоличка и живее сама на квартира в Бронкс. Синът, изглежда, й изпращал пари, когато можел. Добро момче. Грижел се за мама.
— Но Мартин открил, че има брат. Нали каза, че било тайна?
Уолтър изкриви лице в гримаса.
— Татко Максуел сигурно се е изповядал накрая. Може би е признал за прегрешението си на смъртното легло. Съпругата му вече била в отвъдния свят и предполагам, че е искал опрощение на греховете си, преди да отиде при нея. Съдейки по информацията, която събрахме, Каин намерил извънбрачния си брат, но продължил да пази в тайна самоличността му. Питам се дали през цялото време не е имал предвид брата за целта си.
Замислих се върху думите му и се зачудих колко ненормален трябва да си не само да убиеш семейството си, но и старателно да го планираш отдавна, преди да го извършиш.
— Щом Мартин е възнамерявал да убие майката на брат си, тогава възниква въпросът как, по дяволите, умрял човек е възкръснал от гроба — обади се Уолтър.
— Какво общо има с всичко това името Каин, освен че извратеният тип обича да си присвоява имена?
— Извънбрачният брат бил музикант — отвърна Уолтър, сякаш това обясняваше всичко. Погледнах го недоумяващо. — Битие. Както ти каза, всеки създава потомство след потомство.
— Все още не разбирам.
Той пак вдигна късия си дебел пръст. Втора проповед.
— Щом си чел Библията, знаеш, че има сляп старец на име Ламех.
— Трябва да съм го пропуснал.
— Ламех имал двама сина, Ювал и Тувал.
— Да, това си го спомням. Ювал и Тувал-Каин.
— Ювал изобретил музиката.
— А Тувал бил ковач на ножове и мечове — довърших аз. — По дяволите, сега виждам връзката. Братът музикант е синоним на Ювал, а Жътваря е Тувал-Каин.
— Нужни бяха много анализатори от ФБР, за да стигнат до този извод.
— Оттам ли произлиза увлечението по ножовете на Мартин?
— Да.
— А костите?
— Някои психолози са на мнение, че той взима костите на жертвите си за определена цел.
— Каква цел, освен че е ненормален скапаняк?
— Ако искаш, вярвай, но според психолозите Мартин изпитва угризения, че е убил брат си, и се опитва да изкупи вината си.