— Защо брат си, а не съпругата и децата си?
Уолтър сви рамене.
— Това е само теория.
— Предполагам, че има логика. След като си е внушил, че те са преродени Ювал и Тувал-Каин, редно е да се опита да изкупи вината си. Мислиш ли, че убийствата са символични, свързани с Библията?
— В Светото писание няма нищо, което да възхвалява добродетели с жертвоприношение на кости.
Останах озадачен.
— Тогава какво прави?
— Нямам представа. Може да се запасява с продукти за супа.
— Джон каза, че имали някаква уговорка и е готов да я изпълни докрай. И че ще се жертва заради старицата. Мислиш ли, че говореше буквално за саможертва?
— В Стария завет пише за саможертва. Може би това е нещо, което се е харесало на Максуел.
Мигновено скочих от леглото.
— Не можем да стоим повече тук. Къде е Ринк?
— Чака в съседната стая — отговори Уолтър и когато тръгнах към вратата, добави: — Хънтър.
Обърнах се. Челюстите ми бяха стиснати.
— Не можеш да ме спреш, Уолтър.
— Нямам намерение да те спирам. Дойдох да ти дам благословията си и да те помоля за услуга.
Пристъпих неспокойно от крак на крак.
— Услуга?
— Да. Когато убиеш кучия син, не казвай името му на никого.
Намръщих се и после бавно кимнах.
— Помогни ми, Уолтър. Дай ми необходимите средства и подкрепа да намеря копелето и ти обещавам, че Мартин Максуел или проклетият Каин ще бъде погребан безследно.
Лицето му разцъфна като презряла диня.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб, Хънтър.
36
Отново бях на път.
Още докато се носехме в осигурения ни от правителството джип, знаех, че пътуването ще завърши с кръвопролитие. Окуражаваше ме само мисълта, че няма да бъда единственият, който ще го извърши. Жътваря също щеше да пролее много кръв. Съдейки по мрачното изражение на Ринк, в главата му явно се въртяха същите мисли. Тъпакът Каин си беше създал двама неумолими врагове в наше лице и можех да го съжалявам, но само донякъде.
Ринк шофираше, а аз държах устройството за глобално позициониране, което Уолтър ми даде. Червената стрелка на екрана мигаше върху многопластова карта на района на залива на Лос Анджелис. Курсорът периодично се придвижваше и показваше, че Каин не само е в движение, но и все още не е разбрал, че Джон има мобилен телефон.
Може би беше само въпрос на време да разкрие двуличието на Джон или своеобразното проследяващо устройство да остане спомен, когато брат ми бъде погребан в някой контейнер за отпадъци или удавен на дъното на река.
Фактът, че Каин използва заблуждаваща тактика, за да се отърве от преследвачи, работеше в наша полза. Той предполагаше, че ще бъде преследван с по-традиционни методи, и караше по периферни улици и алеи из разпрострелия се на всички страни град. Въпреки че Каин имаше повече от час преднина, ние успяхме да намалим времето, следвайки пряк маршрут. Стана очевидно и още нещо. Макар че често се връщаше или караше успоредно на набелязаната цел, той явно се отправяше към магистрала № 10, главната пътна артерия, водеща извън Лос Анджелис.
Отначало се движехме по шосе № 405. Минахме покрай Редондо Бийч, насочихме се към международното летище, завихме на изток по № 105 и после отново подкарахме по № 110 с надеждата да засечем Каин там, където двата главни маршрута се сливаха близо до Конгресния център на Лос Анджелис. Беше очевидно, че няма да е лесно, когато Тувал зави на североизток и заобиколи центъра на града по северната периферия, а ние продължихме на изток към магистрала № 5 и попаднахме в задръстване.
Видях, че стрелката на навигатора подскочи по картата, тръгна по магистрала № 10 и продължи покрай Роузбоул. В същия миг Ринк изруга и натисна клаксона, опитвайки се да си проправи път в натовареното улично движение.
След двайсетина минути пред нас започнаха да се разкриват свободни пространства и Ринк настъпи газта, без да обръща внимание на ограничението за скоростта. Смени няколко пъти лентите, измъкна се на празно платно и джипът се стрелна напред.
Продължихме по магистрала № 5, движихме се известно време на север, а после отново се включихме в магистрала № 10 и се втурнахме да преследваме набелязаната мишена, която вече имаше трийсетина минути преднина.
— Все още имаме шанс да успеем. Нещастникът е сигурен, че не го следим. Не кара с много повече от деветдесет и пет километра в час. — Погледнах одометъра. Джипът се движеше със сто и деветдесет. — Ако поддържаш тази скорост, ще ги настигнем за нула време.