— Ти не си, но аз обещах от името на двама ни. Участието ти в това пътуване означава, че си съгласен със споразумението. Не трябва да изменяш на думата ми.
Той изкриви лице в недоволна гримаса, но отстъпи.
Карахме още час и четвърт и докато километрите летяха, в джипа цареше мълчание.
— Познато ли ти изглежда? — ненадейно попита Ринк.
Погледнах към мястото за почивка от другата страна на пътя вляво от нас. Там имаше ресторант и зона за отдих, а зад тях редици едноетажни бунгала. Поклатих глава.
— Там са били убити мъжът и жената, които качили Джон в колата си.
— Искаш да кажеш, които са качили Мартин Максуел или Тувал-Каин — напомних му аз. — Сега е очевидно какво се е случило.
— Според теб Жътваря някак се е сдобил с колата на Джон, онази, която е откраднал от Петоски, и свидетелите са видели него, а не Джон?
— Да, точно така.
— Как тогава Джон и Жътваря са се свързали отново? Звучи малко вероятно, нали?
— Нещо се е случило между тях и е убедило Каин да го намери.
Ринк сви рамене.
— Кой знае? Може да са действали заедно, преди това нещо да се случи.
— Не вярвам. Срещнали са се случайно. Мисля, че Джон е станал неволна марионетка в ръцете на Жътваря. Доказателствата са налице. Спомни си, че Джон спаси старицата и ни осигури средство да проследим Каин. Не съм му показвал мобилния телефон в джоба си. Джон сам го намери. Решението да го вземе беше негово. Мислиш ли, че би го направил, ако работеше с Жътваря?
— Не. И не би се предложил за заложник. Само играя ролята на адвокат на дявола, Хънтър. Предполагам, че никога няма да разберем истинската история.
— Единственият начин да узнаем е да спасим Джон. Ако постигна целта си, Каин няма да живее, за да даде обяснения.
Стигнахме до началото на пустинята Мохаве. Вечерното небе имаше сюрреалистичен вид. Слънцето зад нас трептеше над Тихия океан в последен опит да задържи деня и обагряше небето в перлен блясък. Късолистните юки покрай пътя хвърляха удължени сенки като пръсти, сочещи обвинително към предстоящия сблъсък.
Пред нас имаше четири превозни средства. Каин примига с фарове, за да се увери, че ще го следваме в нощния мрак над пустинята.
Докато шофираше, Ринк пиеше минерална вода, осигурена от правителството, и ми предложи едно шише. Жалко, че бутилката не съдържаше нещо по-силно. Въпреки това я приех и благодарно отпих глътка.
Трябваше да съм по-жаден и по-гладен. Не бяхме хапвали нищо от сутринта. Продължителното освобождаване на адреналин обаче се грижеше през устата ми да не минава нищо, което стомахът ми да задържи. Подозирах, че след няколко километра ще изхвърля всичко по-силно от минералната вода.
Стъмни се и Ринк настъпи газта. Една от колите пред нас зави по страничен път и той запълни празното пространство.
След два часа Каин ни поведе във весел танц, а после, сякаш се притесни, че може да го изпуснем, когато излезе от главния път, включи мигачите, намали и се приближи до разклона.
Изпревариха го две коли, преди да стигне до отклонението. Той свърна надясно, другата кола продължи на изток. Видях, че Каин удари спирачки няколко пъти, уверявайки се, че няма да го изпуснем от поглед.
— Внимателен кучи син — измърмори Ринк.
Каин прекоси магистралата и се отправи на север.
Намали на моста, видя, че излязохме на разклона, и настъпи газта.
— Вече сме близо и мисля, че иска време да се подготви — предположих.
Проследяващото устройство дремеше от няколко часа. Стоеше в дланите ми без друга причина, освен да ми попречи да човъркам пистолета си. Късметът или може би предвидливостта ме накара да погледна екрана. Курсорът, показващ последното местоположение на мобилния телефон, бе спрял да се движи. Каин бе разкрил измамата ни. Може би бе разбрал, че Джон го носи веднага щом бяха излезли от къщата в Лонг Бийч, а може би много по-късно. Все едно. Беше намалил скоростта не за да ни разиграва, а да изхвърли телефона.
Очевидно ни искаше наблизо. Още по-очевидно беше желанието му да спечели малко време, преди да пристигнем на предварително определеното място за среща.
— Дай газ, Ринк.
— Виждам стоповете му. Няма да го изпусна.
— Той няма да ти позволи да го изпуснеш. Ще се погрижи да разберем точно къде е, но ще бъде подготвен за пристигането ни, а аз не искам да му дам това предимство.
37
— Не изглеждаш добре.
Каин се втренчи в пътника и реши, че това е меко казано.