39
— Харесва ли ти мястото?
Без Каин да забележи, Джон се беше облегнал на гредата и я бе изцапал с кръв, когато се бе опитал да се изправи. Главата му увисна на раменете. Той замънка нещо несвързано и Тувал се намръщи в отговор.
— Може да се държиш малко по-въодушевено. Положих големи усилия да приготвя мястото за моя брат. Вложих много време и труд в декора. Не мислиш ли, че атмосферата е напълно подходяща?
Джон се олюля. Каин го хвана под мишниците, без да обръща внимание, че пръстите на Телфър се впиха в плътта му.
— Внимавай с първото стъпало. Коварно е — предупреди го Тувал, после го блъсна и се загледа, докато пленникът му се препъваше надолу по стъпалата в мрака. Телфър беше в полусъзнание и издаде малко шум. Падна, сякаш беше парцалена кукла, която безшумно се свлече по стъпалата. Само изохкването му отбеляза къде спря.
— Ще ти дам да разбереш. Защо не внимаваш? — рече Каин. Не беше доволен, че Джон е изгубил куфарчето с парите, макар да не се тревожеше излишно. Или Джо Хънтър щеше да му донесе парите, или той щеше да се върне и да ги вземе, след като всичко свършеше. Не беше необходимо да се притеснява, но малко жестокост не беше излишна и щеше да напомни на Джон Телфър какво означава да ядоса Тувал-Каин. Огледа се за последен път и последва Джон в мрака.
На известно разстояние стъпалата се изравниха в камениста повърхност. Последния път, когато беше там, Каин измете пясъка, но под краката си усети, че вятърът го е довял отново. Често чистеше главната част на скривалището си, за да държи на разстояние пустинята.
Той подритна Телфър и го отмести встрани, а сетне протегна ръка в тъмнината и хвана катинара, с който заключваше металната врата. Прокара пръстите на свободната си ръка по стената, намери тясната ниша, която бе изкопал в пясъчника, и извади скрития там ключ. Отключи и бутна вратата, която се отвори навътре на добре смазаните си панти.
Мигновено усети миризмата.
Каин се усмихна.
Макар и зашеметен, Джон се задави от вонята.
— Какво е това, по дяволите?
Без да каже нищо, Тувал се наведе, сграбчи го за ризата и го изправи на крака, а после го бутна в костницата. Телфър се съпротивляваше, отказваше да диша и прегърби рамене в опит да избегне противната смрад на разложено месо.
— Влизай — прошепна Каин.
— Не — задъхано отвърна Джон.
— Да. — Убиецът го блъсна и Телфър политна към лепкавия мрак.
Каин влезе в подземната пещерата весело и с повишено настроение. Стигна с подскоци до най-близката лампа, намери газовата запалка до нея и запали фитила, който хвърли виещи се отблясъци по стената. След това извади от джобовете си костите, събрани по време на последното си пътуване. Купчината беше голяма. Сложи ръце на кръста си и огледа пространството пред себе си.
— Какво ще кажеш, Джон? Мислиш ли, че Ювал ще бъде доволен?
Телфър се беше свил на кълбо на земята и бе закрил с ръка лицето си, но Тувал видя, че бялото на очите му отразява светлината на лампата. Джон огледа помещението, изпитвайки смесица от любопитство и отвращение. Зениците му приличаха на точици в пожълтял сняг. Да, Тувал-Каин реши, че Телфър е силно впечатлен.
40
— Напомни ми да не инвестирам във ваканционна вила за почивка тук — обади се Ринк. — Може да е трудно да я дам под наем през зимата.
— Ще бъде трудно през всеки сезон.
Пустинята Мохаве заема повече от петдесет и седем хиляди квадратни километра и граничи с Калифорния и части от Аризона, Юга и Невада. Не исках дори да гадая къде се намираме в момента. Само се радвах, че имаме превоз. Ако трябваше да вървим там през деня, не бих заложил много на шансовете ни да оцелеем.
Мохаве не беше пустиня в истинския смисъл на думата. Не се състоеше от километрични дюни като Сахара, където бях преди няколко години. Но от един поглед към попарения пейзаж разбрах, че е също така суха.
Изкачвахме се все по-високо в хълмовете. Нощното небе бе разкъсано на хоризонта от странни очертания, които знаех, че са късолистни юки. Във въображението ми те наподобяваха безформени великани, които ни махаха да посрещнем участта си. Пътят вече беше само спомен и Ринк следваше едва забележимите дири, оставени от доджа на Каин върху земята.
Денем в района беше горещо, а посред нощ температурата спадаше драстично ниско, когато насъбралата се през деня жега се излъчваше от скалите и чакъла и затопляше въздуха. Но въпреки че отоплението в джипа беше пуснато почти на максималната степен, почувствах хладни тръпки. Потреперих и усетих, че инстинктивно се свих. Ринк ме погледна.