44
Застанах на прага на владението на Каин, разколебан от глупостта да вляза, без да съм разузнал района. Съзнавах, че времето е от изключително важно значение. Джон беше в страшна опасност и вероятно му оставаха само няколко секунди да живее, а аз се двоумях на входа на камерата, където го изтезаваха. И все пак свръхестествената дарба да съзирам пепелянка в тревите крещеше и трябваше да й обърна внимание. Пренебрегнех ли я, това можеше да означава смъртта на брат ми.
Налагаше се да избирам между своята безопасност или Джон, а нямах много възможности. Джон разчиташе на мен да го спася, но ако ме убиеха, нямаше да му бъда от полза. Ако изчаках, той щеше да бъде мъртъв.
Ако нахлуех, Джон пак можеше да умре. Трябваше да направя нещо.
Пристъпих напред.
Ринк ме последва. Знаех, че Каин няма да ме нападне от тази посока. Ринк, от друга страна, ме използваше като буфер, в случай че Тувал решеше да ни атакува от скалите. Вървях бавно, с насочен пистолет. Оглеждах пространството за признаци на живот. От време на време поглеждах нагоре.
Над мен се извисяваха скали. Бяха стръмни и не вярвах, че Каин е могъл да ги изкатери, но много войници бяха загубили живота си заради недоглеждане какво се спотайва над полезрението им. Мнозина безумци във Виетнам бяха изненадани от примка, спусната отгоре или задушаване между краката на убиец, скочил от надвиснал над тях клон. Бойното изкуство вие тво дао се основава именно на тази предпоставка. И аз не бях готов да стана негова жертва.
Знаех, че приписвам на Тувал повече качества, отколкото вероятно притежаваше, но в мига, преди да го срещна в битка, трябваше да предположа, че е способен на всичко. В моя занаят да подцениш противника, означава да поканиш смъртта.
Двата каменни стража сякаш ме наблюдаваха. Бяха по-големи от скелетите, покрай които минахме, и по-застрашителни с черепите си от бизони и тромави силуети от дрипи и кожени ремъци. Приличаха на същества от роман на Толкин — подобни на химери демони, пазители на портите на подземното царство.
Стигнах до утъпкана пътека, водеща към средата на скалното образувание. Пукнатината в скалата беше създадена от природата, но тук-там открих доказателства, че Каин е разширил входа с чук и длето. Освен това бе отбелязал присъствието си със странни символи и пиктограми, заимствани от картините на Йеронимус Бош. Като си припомня случая, мисля, че рисунките върху скалната повърхност изобразяваха историята на убийствата му. В онзи миг обаче не можех да обърна повече внимание на откачения му разказ. А може би трябваше да го направя, защото вероятно щеше да ме подготви за онова, което ми предстоеше да видя.
Ринк беше дисциплиниран и не влезе веднага след мен в прохода. Усещах, че е някъде по-назад. Чух дишането му, когато приклекна на входа, тъй като необичайната акустика усилваше и най-слабия шум. Не разговаряхме. Звукът би издал позициите ни и би ни превърнал в лесни мишени. Трябваше да разчитаме на потайно промъкване и на не по-малко решителност, за да се отървем невредими. Внимавах да не стъпя върху някое камъче или вейка от довян от вятъра храст, която да предупреди Каин. Челото ми се обля в пот. Капките се плъзнаха по гърба ми. Полезрението ми се ограничи от тесния тунел и почувствах прилив на кръв в ушите си. Състоянието ми не беше идеално за лов на хора, но представляваше реакция към адреналина, бушуващ във вените ми. Обаче не можех да направя нищо.
Проходът се разшири и завърши с пещера, оградена от трите страни с високи скали. Имаше само един вход и беше опасен капан. Бързо огледах скалите над мен. Дулото на пистолета проследи погледа ми. Нищо не помръдваше и не показваше, че сме попаднали в засада. Влязох в убежището и се завъртях, за да покрия всички посоки. Скоро забелязах дупка в земята. Стъпала водеха надолу към мрака. Дъхът ми секна.
След първите няколко стъпала не се виждаше нищо. Въпреки че очите ми бяха свикнали с тъмнината, стъпалата се спускаха към владение, което мога да опиша само като лишено от всичко. Там беше не само тъмно, но и по-черно от дълбините на най-дълбокия океан или непристъпната бездна на необятния космос.
Нямах решителност да пристъпя в дупката. Дори се обърнах и потърсих морална подкрепа от Ринк. Ако можеше да ме види, той щеше да съзре лицето на ужаса. Не можех да си го позволя и бързо опипах първото стъпало с върха на ботуша си. И после, преди отчаяната ми смелост да се изпари, заслизах по стъпалата.
Долу не беше толкова тъмно и забелязах неясните очертания на врата. Под рамката проникваше отражението на потрепващ пламък. Отвъд вратата светеше лампа. Това ми вдъхна кураж да протегна ръка и да натисна дръжката. Направих го рязко и сетне влязох в разкритото пространство. Пистолетът ми търсеше мишени.