Първо усетих миризмата.
Задавих се. Ала това не беше всичко.
Бързо започнах да осъзнавам какво виждам и за пръв път в кариерата си отстъпих и извиках уплашено.
45
Какъв идиот. Разкриваш врата си за брадвата на палача. Заслужаваш да умреш позорно, сляп глупако! Само като си помисля, че изпитвах уважение към теб, а ти си незрящ като всички останали. Умри, кретен! Умри, Джаред Рингтън.
Рингтън беше на не повече от една ръка разстояние от Каин. Нервите на непохватния великан бяха опънати до скъсване от напрежение. Главата му се въртеше наляво и надясно. Не знаеше накъде да погледне и затова всъщност не гледаше никъде. Виждаше и всичко, и нищо. Съзнанието му не беше в състояние да обработи гледката пред очите му.
А на Каин не му беше необходимо друго. Щеше да използва слепотата на Рингтън като свое предимство. Той отмери ритъма на движенията на Рингтън и забеляза краткотрайна пауза, когато очите му се отместваха за част от секундата, преди дулото на пушката му да ги последва. Щеше да се намеси точно в тази част от секундата. Преди мъжът да осъзнае появата му, вече щеше да бъде късно.
Едно, две… сега.
Каин внезапно изскочи от прикритието на одеялата, образуващи тялото на чудовището с череп на бизон. Издаде колкото е възможно по-малко шум. Затаи дъх да не извика и уви крака в гънките на плата, за да не се чуе тътрене. Наведе се и докато връхлиташе, протегна ръце към врата и раменете на Рингтън. Спускането гарантираше светкавично убийство. Върхът на ножа се насочи да прониже сърцето. Рингтън щеше да умре мигновено. Нямаше да издаде звук, за да предупреди Хънтър.
Само че Джаред Рингтън не беше сляп, както изглеждаше.
Той забеляза движещите се сенки и се отдръпна встрани. Ножът пак се плъзна в плътта му, но вместо да намери сърцето, срещна съпротивата на ключицата. Металът охлузи костта, но беше отклонен и не засегна жизненоважни органи, нито попадна в гръдния мускул.
— Кучи син! — измърмори Рингтън и завъртя пушката. Стреля, описвайки дъга, без да чака мишената му да се покаже. Сачмите откъснаха парченца от скалите. Едната се закачи в одеялото, увито около Каин. Коляното на Тувал се удари в ръката му и блъсна пушката, а ножът замахна още веднъж в мрака. Рингтън политна назад. Кръвта от разсеченото му чело потече в очите му и препречи зрението.
Мантрата на Хънтър и Рингтън беше да действат.
Докато Каин се измъкваше от укритието си, Рингтън стреля отново, заслепен, но изпълнен с решителност. Едната сачма обездвижи левия крак на Каин, а друга отскубна косми от главата му. В следващия миг обаче той се дръпна от огневата линия и отново посече Рингтън.
Разрязан до костта, Рингтън го ритна в корема и го блъсна назад, но Каин беше твърде способен боец, за да бъде победен толкова лесно. Вместо да се олюлее, за да запази равновесие, той остави инерцията да му позволи да се претърколи, веднага се изправи и отново се нахвърли върху Рингтън. Мъжът беше едър, силен и обучен да се справя с опасни противници, но неподготвен за упорития Тувал-Каин, Създателя на режещите инструменти. Жътваря.
Рингтън стреля отново, но сачмата мина през пространството, където Каин бе стоял преди секунда. Той вече беше на две крачки вляво. Рингтън се насочи към него и Тувал размаха ножа под дулото на пушката, почувства издайническото тупване на юмрука си върху корема му и разбра, че го е наръгал дълбоко. Завъртя острието под мишницата на Рингтън и уви свободната си ръка около врата му. После се отдръпна назад, извади ножа от корема му и преряза гърлото му, откъдето се изтръгна задавен стон. Каин го пусна. Рингтън се строполи по лице. Кръвта му се смеси с белия като тебешир пясък.
Най-после Тувал възкликна:
— Ха!
Рингтън потрепери в предсмъртна агония. Каин се усмихна, наведе се и измъкна пушката от ръката му.
Оставаше Джо Хънтър.
46
Трябваше да очаквам нещо подобно на онова, което виждах. Разказът на Уолтър за историята на Каин трябваше да ме подготви, както и снимките в компютъра на Харви, разпънатите скелети в пустинята и гротескните рисунки, изобразени върху скалите. Но нищо, което бях научил за извратеното съзнание на Каин, не ме беше подготвило за пещерата пред очите ми.
Помещението не беше голямо, по-малко от средна по размери всекидневна. Отсрещната стена беше на не повече от осем метра, а страничните — на пет метра. Каин обаче бе използвал мястото пестеливо.
На стените и тавана нямаше повърхност, по-широка от ръката ми, която да не е украсена с човешки черепи или тазови кости. Бедрени, раменни, лъчеви и лакътни кости образуваха странна мозайка. Спираловидни колони бяха наредени като граници, за да разделят безумните монтажи. Между човешките останки бяха разпръснати безброй събрани кости на убити по пътя диви животни. На тях бяха завързани не по-малко обезпокоителни ивици плат, откъснати от нищо неподозиращи хора. В далечния край на камерата преобладаваха човешки гръдни кошове, същински щитове с гербове. И там като живо въплъщение на лудостта на Каин беше шедьовърът му.