— Запознай се със сина ми Майлс — подкани я той почти шепнешком, но с нескрита гордост, отпусна се на един стол и свали бебешката носилка. — Майлс — обърна се той към спящото шестмесечно бебе, — това е другата жена, за която съм ти разказвал толкова много.
— Чудесен е.
— Надявам се, че ще има косата на майка си.
— И че ще бъде умен като нея — добави Дафи.
Той погледна към папките.
— Не трябва да изнасяш тези неща извън офиса.
— Не са наши. Дикси ми ги даде — отвърна тя. Имаше предвид главния патолог на отдела по съдебна медицина. — Каза, че ще ти помогнат да се убедиш, че сме попаднали на нещо.
— Ние?
— Нужен ми е партньор — някой, с когото Шосвиц би ми позволил да работя. Дикси е убеден, но не мога да имам за партньор един патолог.
— Почакай малко! Съгласих се само за консултант. Има поне десетина души, които биха могли да се заемат с това.
Той отново се загледа в папките и Дафи разбра, че е избрала погрешен подход. За Лу Болд това винаги бяха жертвите, доказателството, което за него беше най-убедителното.
— От отделните аутопсии не може да се разбере много нещо, но ако ги гледаш като едно цяло, проблемът е налице.
Болд се наведе напред. Голямата му длан закри главичката на бебето, преди да придърпа папките към себе си.
— Може и да не искам да се запозная с тези неща — каза той. Чувстваше какъв капан могат да се окажат те.
Дафи му поднесе първата папка. Трябваше да го накара веднъж да започне.
— Разбира се, че можеш да откажеш — съгласи се тя.
— Три папки? Предполагаш, че случаите са свързани? — учуди се той. — Заключения на патолозите, значи става дума за мъртви. Мислиш, че имат отношение към това, което се е случило на Синди Чапмън. Иначе нямаше да ме извикаш тук, нали?
Тя се наведе напред и побутна папките към него.
— След като Дикси стои зад тази работа, тогава сходството между случаите е в начина, по който са били убити.
— Начинът, по който са починали — поправи го тя. — А също какви са били, или не са били. И трите са класирани като неизяснени случай. Може би има и други.
— Бегълци ли са?
— Те са много подходящи жертви. Никой не знае, че са били тук, и никой не знае, че са си отишли.
— Не ме забърквай в това.
— Тебе? Това не те засяга. — Тя прокара лакирания си в червено нокът през всяка папка. — Тук става дума за Гленда Шърмън, Питър Блументал и Джулия Уокър.
Той посегна към първата папка, но отново спря.
Дафи каза:
— Как може да се докаже нещо такова? Този, който го прави, разчита именно на това. Разчита, че няма да обърнем внимание. За нас тези деца са напълно неизвестни. Те са никой.
— Искам да помогна, да направя каквото мога, но не е никак лесно. Трябва да бъдат задействани много силни хора. Дори и да раздвижа нещата тук-там, няма гаранция, че ще стигна до някъде.
— Не съм съгласна. Лейтенантът ще направи всичко, за да се върнеш. Ще изпълни всички условия, които му поставиш, всички. Какво ново от данъчните власти?
— Нищо не пропускаш.
Бебето изплю биберона. Болд го хвана, проявявайки рефлекс, какъвто само времето или инстинктът могат да развият. Тя си помисли: „Трябва да бъдат задействани много сили“.
Той намести биберона и се опита да приспи малкия.
— Добре се справяш.
— Няма как.
— Струва ми се, че си прав. Може би наистина не трябва да четеш заключенията в тези папки. Не искам да те отделям от него.
— Този път улучи в десетката. Браво!
— Наистина мисля, че е така.
— Знам, че го мислиш, и тъкмо в това е проблемът.
— Не ми отговори за данъчните власти.
— Трябва да се срещнем, аз и Лиз. Тя е счетоводителят на семейството.
— Сериозна ли е работата?
— Ако става въпрос да се плащат пари, работата наистина е сериозна. Лиз имаше ужасно раждане…
— Чух.
— То повлече след себе си немалки борчове. Застрахователните компании са чудесни, докато не им представиш сметката. Както и да е. Искаш да ми припомниш, че съм в затруднено финансово положение и че Лиз и аз можем да имаме допълнителен доход, че мога да взема например заем от взаимоспомагателната каса на полицейския профсъюз. Знам какво целиш. — Той сбърчи нос. Не ти ли мирише нещо? — Грабна бебешката носилка и се изправи. — След минута всички в библиотеката ще усетят на какво мирише. Със сина ми ще трябва да отидем за малко до мъжката тоалетна.