Шосвиц се обърна към екрана, а Болд се усмихна зад гърба му. Дафи го беше научила как да обработва лейтенанта: „Остави го да си мисли, че той е правият. Остави го той да ти каже какво трябва да се направи“.
— Разполагаме и със следите от инструмента, с който са били оперирани жертвите. Ако можехме да нападнем едновременно и трите клиники… Ако намерим ножиците, тогава ще бъдем убедителни.
— Слагаш каруцата пред коня — каза Шосвиц. — Това е като „Параграф 22“, Лу. На теб ти трябват ножиците, за да получиш нужната заповед за обиск, за да откриеш същите тези ножици. Не се заблуждавай! Не можеш да получиш такава заповед, ако не представиш убедителни причини. Няма защо да ти разправям тези неща. Изобщо не трябваше да водим този разговор. Спестявам ти много жабета, които би могъл да изручаш, ясно ли ти е?
Той отново замахна с бухалката. Тълпата изрази с оглушителен рев одобрението си.
— Но ти сам виждаш колко сме близо? — не го оставяше на мира Болд. — Какво още трябва да направим?
— Вярно е, че сте близо, но още не сте пристигнали. Трябва ви свидетел, може би някой, който работи там. — Болд въздъхна облекчено. Почти беше успял. Още съвсем малко… — Какво ще кажеш за онези цифри в компютъра? — попита Шосвиц. — Наистина ли са номера на полети, както предполагаш? Мейбек и тези компютърни данни — оттук може да излезе добро доказателство. Онези шибаняци съдиите и съдебните заседатели много си падат по всичко, свързано с компютри. Можете ли да направите връзка между компютърните данни и някой от ветеринарите? Ако успеете, ще се приближите с още една крачка напред.
Болд беше дошъл тук точно за това. Без да се усети, Шосвиц сам стъпи в капана.
— Онези цифри в компютъра отговарят на номерата на полетите на международната авиокомпания „Норт Уест еърлайнс“, която действа от Ванкувър, Британска Канада. Има над десетина полета, но само до две страни — Бразилия и Аржентина. И двете са известни като пазар на бъбреци за трансплантиране. Фактът, че всички пътувания се извършват с два еднакви полета, показва…
— Че има куриер — довърши мисълта му лейтенантът. — Стюардеса или пилот. Някой пренася собственоръчно органите.
Шосвиц загуби интерес към бейзбола.
Болд почувства, че е близо.
— Точно така. Те следят полетите и правят предварителни уговорки за изпращането, защото при бизнеса с органи времето е съществен фактор.
— Ако открием този куриер, той ще бъде нашият свидетел. Тогава ще разнищим цялата история.
Болд направо чу как щракна вратата на капана. Шосвиц вече си представяше заглавията по първите страници на вестниците.
— Поднесли сме запалената клечка, но още не сме разпалили пурата — каза сержантът.
Шосвиц се замисли.
— Възможно е куриерите да са двама. Единият да пренася органите оттук до Ванкувър и да ги предава на втори куриер, който има грижата за тях по време на международния полет. Този, вторият, от международните полети, може би изобщо не знае кой е жътварят.
— Да, жътваря остава в сянка — съгласи се Болд. — По-важното е, че те предават органа на някого, който има право да пренася такива неща. Екипажите на самолетите непрекъснато пренасят законно органи по линия на официалната система. Пасажери нямат право да носят такива неща.
— А това означава, че на нас ни е необходим другият куриер — този, който пътува между Сиатъл и Ванкувър. Не може да няма куриер. Ако изпращат органите като пратка, ще оставят следи.
— Съгласен съм.
Шосвиц остави бухалката и натисна няколко бутона. Екраните изгаснаха и лампите светнаха. В сравнение с „Янки Стейдиъм“ стаята беше малка като кутийка. С шлема на главата Шосвиц изглеждаше твърде нелепо.
Болд побърза да обясни:
— Трябват ни имената на всички пътници, които пътуват до Ванкувър и обратно в дните на жътвите. Имаме късмет, че тези дати са посочени в компютъра.
Шосвиц започна да схваща:
— Вече сте направили необходимите справки, нали?
— Първата ни работа беше да потърсим в списъците името на Мейбек. Повече от сигурен бях, че той е куриерът. Нали портативният компютър беше у него? Обаче ударихме на камък. Не е Мейбек. Направихме справка и с имената на тримата ветеринари и пак ударихме на камък. Следващата стъпка беше да сверим имената на всички служители и в трите клиники — бивши и настоящи, но това се оказа огромна работа. Десетина самолета и десетина полета. Направо кошмар!