— Но как…?
— Подписът му, глупчо.
Тя постави първия лист пред него. Беше лошокачествено копие от разрешително за правоуправление. На него бяха изписани трите имена, адреса, височината, теглото, цвета на очите и цифрите на есграона.
— Този е десняк — обяви тя. — Виждаш ли наклона на буквите и как точката върху i-то е сложена малко по-надясно?
Тя постави следващия лист пред Болд. Беше се навела съвсем близко до него. Той усещаше миризмата на шампоан, който лъхаше от косата й.
— Още един десняк — каза тя. — Този е човекът, който е запазил името „Нежна грижа“.
— Да, но аз не виждам как…
Тя го прекъсна.
— Това е от моята компетентност, Лу, а не от твоята. — Сложи последния лист пред него. — Левак! Погледни наклона на буквите „л“ и „д“. Това е той!
Болд прочете името в разрешителното.
— Елдън Тег? Сигурна ли си в цялата тази работа?
— Нареди да го следят — инструктира го тя, поемайки нещата в свои ръце. — А аз ще се опитам да разбера, кой, по дяволите, е този копелдак?
В осем и четиридесет и пет Дафи отново влезе в кабинета на Болд и седна на стола срещу него.
— Елдън Тег е канадец по рождение. Сега е американски гражданин. Познай от кой град е? — Когато той не й отговори, тя каза: — От Ванкувър. — После замълча, оставяйки името на града да виси във въздуха като бомба, която можеше да избухне всеки момент.
— Откъде успя да узнаеш тези неща? — попита скептично Болд.
Тя му показа няколко копия от факсове. Сърцето й биеше силно.
— Получих ето това! — Усети нетърпението на Болд. — Той е дипломиран ветеринарен лекар. Получих биографията му от Асоциацията на лекарите ветеринари в Сиатъл. На втора страница има нещо интересно. Преди да го приемат във факултета по ветеринарна медицина в университета „Вашингтон“, е учил в медицинския институт във Ванкувър.
— Хуманитарна медицина? — Очите на Болд се разшириха като палачинки.
— Да. Не се е дипломирал, което само по себе си не е необикновено. Медицината е трудна специалност и много студенти отпадат. Дошъл тук, в Сиатъл, и завършил ветеринарна медицина, което също е нормално. Това съвпада дяволски добре с изработения предполагаем психологически портрет на жътваря. Страница трета: тук е посочено името на неговия наставник — д-р Стенли Милингфорд. Живее в околностите на Ванкувър. Обадих му се по телефона. Интересното, което научих за Елдън Тег, е, че е бил най-добрият студент в класа му. Не е напуснал института по свое желание, накарали са го. Д-р Милингфорд не искаше да ми каже каква е причината. Всъщност докторът е ревностен защитник на Елдън Тег, или по-скоро беше, докато не му казах от какъв характер е разследването ни. Ще се опиташ ли да отгатнеш каква специалност е изучавал в института?
— Присаждане на органи — отговори Болд.
Тя кимна.
— Трансплантационна хирургия. Милингфорд се съгласи да ни разкаже по-подробно, но не и по телефона. Не обича телефоните.
Болд схвана за какво става дума.
— Искаш Шосвиц да ти разпише командировъчно, нали?
— Ти си чудесно ченге — каза му тя. — Поставихме клиниката и къщата на Тег под наблюдение. Веднага ли ще тръгнеш?
Той скочи на крака. Деляха ги само сантиметри. Стори й се, че се кани да я целуне. Вътрешно се надяваше, че поне ще я прегърне, но моментът отмина. Болд изхвърча от стаята и се затича към кабинета на лейтенанта.
— Лейтенант! — викаше той. — Открихме го!
Къщата на д-р Стенли Милингфорд, облицована с боядисани в сиво дъски, се беше сгушила в края на гората от гигантски кедри и борове. Оградата беше от железни колове, с каменни колони на входната врата. Покритата с чакъл алея за паркиране беше във формата на подкова. Напомняше й английско провинциално имение.
Дафи слезе от таксито и се запъти към високата порта. Слънцето грееше ярко, но не беше топло.
Госпожа Стенли Милингфорд се представи с името Марион. Наближаваше седемдесетте и имаше бледи сини очи. Беше облечена в костюм за езда и носеше високи черни лачени ботуши. Въведе Дафи в уютен хол с камина, в която гореше огън. По напрегнатото изражение на лицето й личеше, че не одобрява намерението на Дафи да безпокои съпруга й. Предложи й чай и излезе да го приготви, преди тя да успее да й отговори.