Милингфорд влезе, подпрян на бастун. Беше облечен в син блейзър, панталони в цвят каки, бели чорапи и чехли от рипсено кадифе. От джоба на карираната му риза се подаваха чифт очила с дебели стъкла. Косата му беше побеляла, а очите бяха със същия цвят като на жена му. Покани Дафи да седне на канапето и се настани в едно кожено кресло близо до камината. Постави болния си крак на една табуретка и сложи бастуна до себе си.
— Съжалявам, че ви накарах да биете толкова път до тук.
Тя не отговори. Имаше вид на човек, който не обича да прекъсват мислите му.
— Вашето поколение предпочита повече телефоните…
Имаше американски, а не канадски акцент, но тя нямаше намерение да го пита за това.
— Елдън Тег — каза той.
— Да.
— Става дума за жътва на органи, нали? — Погледна към огъня. — За кои органи по-точно?
— За бъбреци, за бели дробове. Според нас най-вече за бъбреци. На две от жертвите бъбреците липсват.
— Жертви?
— Най-малко трима от донорите са починали вследствие на кръвоизливи.
Той леко пребледня. Лицето му се опъна.
— Накарали са го да напусне медицинския институт — напомни му тя.
— Да. — Стана по-съсредоточен. — Човек като Елдън Тег не се забравя лесно. Хора с такива способности са рядкост и затова се открояват от останалите. Нямам предвид само таланта. В Института по медицина има много талантливи и умни студенти, но тези, които съчетават и двете качества, са малко. От такава комбинация се получава нещо по-съвършено, наречете го както искате — съзидателност, увереност в собствените сили, то просто се набива в очи. Елдън Тег имаше най-сигурните ръце, които съм виждал някога. Блестящо чувство за контрол. Имаше око за тази работа. На много хора то липсва. О, те могат да изкълват всички учебници, да те засипят с техническа информация, но нямат поглед. Един хирург трябва да вижда нещата. Да вижда не само това, което оперира, но и всичко останало. Елдън Тег беше способен на това и в допълнение имаше ръцете си. Виждаше се, че има и нещо друго — амбиция. За него обучението протичаше твърде бавно. Усещаше големите си възможности. Искаше да постигне всичко, и то бързо. Нещо повече, искаше преподавателите да го признаят за равен с тях. Това си личеше. Той беше особнякът, разглезеното дете и страдаше от това.
Съпругата на Милингфорд влезе, като буташе пред себе си количка на колелца. На нея имаше кана за чай, чаши и чинийки, лимонов кейк, покрит с маково семе, и подложки за чаши.
— Много съжалявам, но ще трябва да се обслужите сами. Трябва да посетя един болен бухал — обясни тя и излезе.
Дафи наля чай и на двамата и му отряза парче кейк.
Той задъвка кейка, загледан в камината.
— Познавате ли Тег?
— Не.
— Проблемът му, а това е проблем на почти всички хирурзи, е неговото его. Той е самонадеян. Обича да се налага, особено на хората около него. Това си има и своите плюсове — стремеше се да държи положението в свои ръце, а това чувство за лидерство е важно за хирурга. Хирургът трябва да контролира положението. Всички трябва да съзнават, да чувстват това. — Погледна към нея. — Тук той успяваше да се наложи. Искам да ви разкажа за инцидента, който стана причина да го изключат от института. Трябваше да правим сърдечна операция. Тег асистираше. Забави ме една операция в другия край на града. Пациентът беше много зле — имаше опасност да го изпуснем, а мен ме нямаше. Тег казал на медицинските сестри, че съм дал разрешение да започват без мен. Излъгал ги. Такъв разговор между нас не е имало. Но както ви казах, той имаше авторитет пред сестрите и те се подчинили. Тег поел пълната отговорност. Беше присъщо за него.
Когато се извършва сърдечна операция и изобщо, когато трябва да се навлезе в гръдния кош, гръдната кост се разрязва с така наречения електрически трион. Това е един много полезен инструмент. Разрязването се прави ръчно и е деликатна работа. През цялото време, докато трионът работи, трябва да се поддържа равномерен натиск нагоре по дължината на гръдната кост. — Той показа с ръце как се прави. — Докато ме нямало, Тег допуснал грешка с триона. Засегнал лявата камера на сърцето и убил пациента. Естествено, беше му казано да напусне и по най-категоричен начин му дадоха да разбере, че няма да бъде приет в никое медицинско учебно заведение. Ако направеше опит да влезе другаде, случаят щеше да стане обществено достояние. Отиде да учи ветеринарна медицина. Собственоръчно написах препоръката за него.
— Осъден ли беше за това убийство?