Тя изчака да й отвори вратата. Болд натисна дръжката и каза:
— След вас.
— Изгаси цигарата — нареди тя още с влизането им.
— Ти? — изпусна се Мейбек, когато разпозна в Болд продавача от магазина за заложни вещи.
Тя се забавляваше. Започна да става интересно. Не беше игра, но много приличаше на игра. Мейбек я огледа, изпи с очи всяка извивка на тялото й, вторачи се между бедрата й така, като че ли се канеше да пробие дупка, даваше й да разбере какви са намеренията му. И той знаеше как се играе тази игра. Какво пък? Усмихна се, зъбите му приличаха на ръждясало градинско гребло. Такива като него трябва да бъдат унизявани. Веднага трябва да им се смачка фасонът.
— Хубави зъби имаш — каза тя и се обърна да остави куфарчето си. Не му даде възможност да изрази гнева си с очи. Докато стоеше с гръб към него, разкопча още две копчета и когато отново се обърна, блузата й се беше разтворила така, че човек можеше да се загуби в нея. Познаваше хората от типа на Мейбек, беше работила с такива. Ако мъжете се опитваха да я шокират, изразявайки явно сексуалните си намерения, тя им отвръщаше по същия начин. Когато срещна погледа на Лу и разбра, че и той е смутен, се увери, че е постигнала желания ефект. Това щеше да разсейва Мейбек и да му пречи да се концентрира.
Много евтин трик, но какво пък? Мейбек беше най-долна измет. Беше видяла снимката на Кони Чъ, направена в последния ден от земния й път. Имаше достатъчно основание да се държи по този начин.
— Едно от добрите неща в изправителните домове е, че в тях зъболекарските услуги са безплатни — каза тя, като го гледаше право в очите.
Той изобщо не реагира. Беше по-силен, отколкото си представяше. Трябваше да го подложи на още изпитания. Мейбек стоеше със стиснати устни. Добре — чувства се неловко, дори може би го е срам. Срамът най-много разстройва човека. Погледът му отново се зарея из пазвата й, а тя се наведе напред, за да може по-добре да види какво има в нея.
— Хубави цици за ченге — върна й го той. — С онази си работа ли правиш кариера, а?
Това за малко поразклати самочувствието й. Когато погледите им отново се срещнаха, тя представи Болд:
— Мисля, че не сте се запознавали официално. Сержант Лу Болд от отдел „Убийства“ — каза тя, наблягайки на думата убийства. Видя в очите му това, което очакваше — истинска паника.
Закопча копчетата на блузата си.
— Ще ни разкажеш ли за „Блъдлайнс“, или първо ще потанцуваме малко? — попита го направо Болд.
— Малко си стар за танци — каза Мейбек. — Тя обаче става. Чукал ли си я?
Болд вдигна ръка да го удари, но се овладя. Мейбек искаше точно това — да нарушат закона.
Тя бързо се намеси:
— В затвора зъболечението е безплатно, но там и презервативите са безплатни. Зависи колко те е страх да не се заразиш от СПИН. Някои казват, че тази болест била изнамерена, за да намали броя на затворниците.
— Хайде бе, човек, удряй — държеше се предизвикателно той.
Болд го предупреди:
— Ти трябва да отговаряш, приятелче, а ние ще те слушаме. След това идват адвокатите, а след тях съдиите, съдебните заседатели, свидетелите…
— Може би от сестрата на Кони Чъ ще излезе добър свидетел — подхвърли тя само за да го види как ще реагира.
Болд се приближи.
— Тя ти беше съучастничка. Хубава дупка си й направил — каза Дафи.
Страхуваше се, че въпреки всичко Болд няма да се сдържи и ще го удари. Сержантът трябваше да се прави на добър, а тя на лошата — тъкмо обратното на това, което Мейбек би очаквал. Трябваше да провокира неговата емоционалност. Да обърка напълно представите му, да го разтърси из основи.
Болд я погледна и извърна очи. Тя се надяваше, че е възвърнал самообладанието си. Справяше се по-добре от всеки друг, защото не вярваше в актьорските си способности и това го караше да се старае повече. Дафи беше доволна. Добър ученик. Знаеше как да подхване заподозрения, как да го предразположи, умееше да си служи с жестове и да се прави на безпристрастен.
— Предстои ти да вземеш много важно решение — предупреди той Мейбек. — Както си я подхванал, може да си изкараш много повече години затвор. Години, Мейбек, схващаш ли? Заслужава си да се замислиш.
— Аз пък мисля, че ще е по-добре да ми извикате адвокат.
— Нали ти беше разрешено да се обадиш по телефона. Не се опитвай да ме будалкаш, приятелче. Пак ти повтарям: за теб ние сме най-добрата възможност.
Мейбек се обърна към Дафи: