— Прочети тези неща — усмихна се Дафи. — Ще разбереш, че той е хирург. Сигурно е такъв. За нас това е отправна точка.
— Хирург? — удиви се Болд, като гледаше папките.
Тя се пресегна и взе най-горната.
— Можеш ли да четеш и едновременно да сменяш пелени?
— Изключено.
— Тогава го остави на мен — рече тя, като посочи към бебето.
— Няма да ти хареса. Направил е голяма беля.
— Изчети папките, а аз ще се оправя с г-н Майлс.
— Прекрасна си.
Дафи отново посочи детето. Болд развърза каишките на носилката и й подаде сина си заедно с торбата.
— Платнени пелени — отбеляза тя. — Класика.
— Екологично безопасни. Лиз си е такава — грижовна майка и добра гражданка.
— Чети — смъмри го тя. Не искаше да слуша повече за Лиз.
На връщане си помисли как би могла да го понесе, ако трябваше да извършва процедурата по няколко пъти на ден. Завари го забил глава в една от папките. Другите също бяха разтворени. Прилежен ученик е този Лу Болд.
— Сигурна ли си в предположенията си? — попита я той.
Пое Майлс, като й благодари, и се опита да го сложи отново в носилката. Но детето се беше разбудило напълно и се опитваше да се измъкне от нея.
— Синди Чапмън — жената, която потърси помощ в Убежището, е без един бъбрек. — Тя докосна папките. — Всички тук са починали вследствие на кръвоизлив, причинен от отстраняване на орган по хирургически път. На Уокър и Шърмън липсват два бъбрека, а на Блументал — единият бял дроб. Мисля, че си имаме работа с доктор, който продава откраднати органи на черния пазар.
— Черен пазар на човешки органи?
Тя посочи фотокопията пред себе си.
— Толкова невероятно ли ти се струва? Тук съм подбрала десетина статии от „Уолстрийт джърнъл“, „Ню Йорк таймс“, „Ню уъркър“, „Венити Феър“, „Яма“, „Ню Ингланд джърнъл ъв медисин“. Събирането на органи — жътвата — в страните от Третия свят е ежедневие. Така го и наричат — жътвата. Как ти звучи? Тя е добре организирана и направлявана. Носи добри печалби. Един бъбрек върви по петнадесет хиляди долара. Петнадесет хиляди! Явно е, че поради липсата на донори на органи може да се очаква разрастване на подобна незаконна търговия. Развитието на технологията на трансплантирането изпреварва доставките на органи. Тук има всичко по въпроса. — Тя потупа купчинката фотокопия от статии. — Не са много хората, които гледат напред в бъдещето и дават приживе съгласието си да станат донори след смъртта си. Бели дробове, бъбреци, черни дробове, сърца, яйчници, тестиси, очи, костен мозък, какво ли не. Във всяка категория има недостиг. А какво става, когато съществува недостиг? От гледна точка на икономиката нещата са много прости. Най-тежко е положението в страните от Третия свят, при тях липсата на животоподдържаща апаратура се чувства най-остро — апарати за диализа, респиратори. В Египет, Индия, Аржентина, Бразилия бъбреците се продават на практика открито. Ако си египетски селянин и имаш лоша реколта, отиваш в града и си продаваш бъбрека. След няколко седмици се връщаш вкъщи с доход колкото за десет години напред. А когато тези органи не са достатъчни? Може би тамошните доктори се обръщат към колегите си отвъд океана?
— Петнадесет хиляди долара за един бъбрек?
— Белите дробове вървят горе-долу на същата цена. Черните дробове и сърцата са от десет до двадесет пъти по-скъпи.
— Но това не се прави тук, не и в тази страна.
— А в задния двор? Хайде де! Колко би платил, за да останеш жив? А ако се окаже, че си записан под №150000 в листа на чакащите за органи, а се правят средно по три такива операции месечно и лекарят ти е казал, че ти остават още шест месеца живот? Започваш да питаш. Изпросваш, вземаш на заем или открадваш необходимите ти пари и купуваш това, което никой не иска да ти даде доброволно. Откриваш пазар. Където има търсене, някой осигурява и предлагането. Това е железен икономически закон. Ако си лекар, можеш ли да си представиш колко тягостно е да гледаш как пациентите ти умират само защото хората, които си правят труда да попълнят два формуляра, са твърде малко?
— Имаме пълното основание да започнем разследване.
— Да започнем? Каза „ние“?
— Трябва да открием метода, по който правят избора си.
— Какво имаш предвид?
— Ако тази работа е организирана, ако е бизнес, както предполагаш, тогава този хирург има метод, по който прави избора си.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя, за да го накара да продължи. Чувстваше, че почти го е спечелила.