— Слушай какво ще ти кажа — намеси се Дафи. — Тези, които имат ум в главата, говорят. Може и да не си убеден в това, но е така. Тъпите лайна отиват в затвора с две кутии презервативи и се молят на тамошните горили да им дойде наум да ги използват от време на време. Ти не си лежал в затвора на този щат, Доналд. Знаем това. От портативния компютър взехме отпечатъци от пръстите ти. Знаем, че преди четири години си работил за Северозападната електрическа компания. Знаем също, че не си плащал данъци за доходите си. — Изведнъж тя се усети и спря. Мейбек беше станал блед като платно. Коя беше причината — споменаването на затвора или неплатените данъци?
— Бъркате ме с някой друг — промълви той.
Тя веднага го засече.
— Какво има, Дони? Какво се опитваш да скриеш?
— Нали имам право на адвокат? Тогава извикайте ми адвокат. Нямам какво да ви кажа.
— Кой е човекът, когото Тег използва за куриер на органите до Ванкувър? — попита Болд.
Силно почукване по вратата изненада и тримата. Мъжът, който отвори, имаше абсолютно делови вид — адвокат от главата до петите, сякаш идваше направо от адвокатската къща „Брук Брадърс“. Подаде ръка първо на Болд, а после и на Дафи. На нея това никак не й хареса.
— Хауард Чамбърленд — представи се той.
Самият Чамбърленд? Откъде боклук като Мейбек имаше пари за такива хонорари? Тя не можеше да повярва. Само преди минута Мейбек искаше служебен адвокат. Какво ставаше тук?
Чамбърленд мъмреше Болд.
— Чувал съм толкова добри неща за вас. Не очаквах такава евтина постъпка. Малко забавление, някаква си кучешка борба. Та вие сте лейтенант от отдел „Убийства“.
— Сержант — поправи го Болд.
— Предполагам, че сте разговаряли с него. — Той възмутено поклати глава. — Разбира се, сега ще забравите за този разговор и това ще бъде най-умното, което можете на направите. Борба на питбули ли казахте? За какво е тази шумотевица — за някаква си глоба от сто долара и конфискация на животните. За кого се мислите? Кажете де? Каквито и да са намеренията ви, първо ще трябва да поговорите с Боб Проктър. Аз също ще се срещна с него веднага, след като приключа тук. Имате ли други обвинения срещу моя клиент?
— Вашият клиент? — попита Болд. — При хонорарите, които вземате? Да не би да се занимавате с благотворителна дейност?
— Моите отношения с Доналд имат конфиденциален характер.
— Сигурно е така — намеси се Дафи. — Той не обича това име. Някой изобщо направи ли си труда дори да ви запознае? — Тя се обърна към Мейбек, но наблюдаваше реакцията на Чамбърленд. — Обадил си се по телефона на Тег, нали?
Лицето на адвоката остана напълно безизразно. Заслужаваше си хонорарите. Ядът я стисна за гърлото. Бяха толкова близо! Какво оставаше на Шарън сега!
— Само преди минута вашият клиент настояваше за служебен адвокат, г-н Чамбърленд. Сигурен ли сте, че това е вашият човек?
— А вие сигурен ли сте, че е вашият? — попита го адвокатът, докато държеше вратата отворена, очаквайки ги да излязат.
41.
Когато Болд и Дафи излязоха от стаята за разпити и тръгнаха по тесния коридор, срещу тях се втурна Ла Моя, като развяваше в ръка розова бланка от телефонограма. Но преди да стигне до тях, зад него се появи Шосвиц, застана на вратата на кабинета си и се провикна:
— Всички, с изключение на униформените, да се съберат веднага в оперативната стая! Никакви ах и ох! — Искаше да каже, че не приема извинения.
— Това не ми звучи особено добре — измърмори Болд.
— На мен пък не ми харесва акула от ранга на Чамбърленд да представлява Мейбек. Той е опасен противник — сподели Дафи.
— Имаш право, изпуснахме Мейбек.
— Иде ми да крещя.
— По-добре недей! — Пламъчето, което Болд мерна за миг в очите на лейтенанта, го накара да сръга предупредително Дафи: — Лошо ни се пише.
Беше работил с Шосвиц в продължение на единадесет от общо седемнадесетте години, прекарани в полицията, и се беше научил да тълкува и най-незначителните нюанси в изражението на лицето му. Подобно шесто чувство беше задължително условие за успешна кариера в отдел „Убийства“. То подсказваше кога да си държиш устата затворена и кога да настояваш на своето. В този момент мълчанието беше за предпочитане.
— Мисля, че си прав. Последния път, когато ни извика, беше преди три години във връзка с онази история за неонацистите.