— Ла Моя! — Шосвиц спря устрема на младия човек. — Оперативната стая е в другия край на коридора. Казах веднага!
Ла Моя се обърна. Мушна бланката в джоба си. Двамата сержанти ускориха ход, за да го настигнат. Влязоха в голямото, широко помещение, пълно с маси и столове.
Дафи побърза да се настани до вратата. Надяваше се, ако се наложи, да се измъкне незабелязано. Шосвиц можеше да ги забави, но Шарън не можеше да чака.
За момент, докато следователи от всякакъв ранг заемаха местата си, в стаята цареше хаос. Освен Дафи имаше още две жени и те бяха детективи: Боби Гейнис и Анита де Силва. Другите две жени от отдел „Сексуални престъпления“, които участвуваха в инсценировката в магазина за заложни вещи, се бяха върнали към редовните си задължения.
— Сядайте и пазете тишина! — нареди Шосвиц.
Ла Моя се приближи до тях и застана зад Дафи, подпрян на вратата.
Без да изпуска от погледа си Шосвиц, тя попита:
— Какво носиш Джон?
— Името на куриера — прошепна той и извади бланката. Дафи я дръпна от ръката му, без да го погледне. Той зяпна от изненада. — Докато вие бяхте в стаята за разпити, с моята поща дойде списъкът на служителите на клиниките. Обадих се на полицията от сиатълското летище и те започнаха да сравняват имената със списъците на пътниците. Имахме двоен късмет. Първо, защото се оказа, че тя е използвала самолети на „Аляска еър“ — компанията е в началото на списъка, който е подреден по азбучен ред, и второ, защото е била алчна — при всеки полет е ползвала намалението, което компанията дава за редовните си пасажери. На моя приятел му дойде наум да провери първо тази комбинация, защото в нея датите са посочени предварително — хоп и готово: появиха се един след друг двадесет полета — всички до международното летище на Ванкувър, и то в датите, на които са били извършени предишните жътви.
— Как се казва? — попита нетърпеливо Болд и леко наклони глава.
— Слушайте внимателно какво ще ви кажа, и то с двете уши.
— Тишина! — изрева Шосвиц. — Мейърс, затвори си устата! Болд приключи ли съвещанието си, защото аз трябва да започна моето.
Дафи тъкмо се канеше да прочете името. Изчерви се и прибра бланката в джоба си.
Лицето на Шосвиц беше строго и напрегнато.
— Слушайте. Преди пет минути, малко преди 16 часа, бял мъж влязъл в подлеза на булевард „Стоунуей“ и открил безразборна стрелба с полуавтоматично оръжие. Още няма идентификация.
— На мъжа или на оръжието? — обади се някой.
Тук-там се чу тихо хихикане.
Но на Шосвиц такива не му минаваха. Лицето му си остана напрегнато и той продължи:
— Засега има сведения за единадесет убити. — В стаята настъпи гробна тишина. Като че ли всички бяха спрели да дишат. — Между тях две деца, едно бебе и седем жени. Една от жените е дъщеря на сенатора на щата Бейкър. В момента коли на обществена безопасност и окръжната полиция преследват убиеца. Висок е около метър и осемдесет, с кафява коса, носи дрехи в маскировъчен цвят и маратонки. Предполага се, че се е насочил на Север по моста „Аврора“ и оттам е преминал пресечката на Осемдесет и пета улица. Всички сте включени в акцията! — В стаята се чуха възгласи на неодобрение. — Всички други разследвания, с изключение на — той извади едно листче — бомбената експлозия при доковете, изнасилването в Тойленд и отвлечената от жътваря, остават на заден план. За продължаване на разследванията, които току-що споменах, остават само, повтарям само водещите ги детективи. — Отново се чуха неодобрителни възгласи. — Всички спомагателни действия, включително наблюдението на заподозрените, се прекратяват до второ нареждане.
Тук вече присъстващите запротестираха масово.
— Слушайте, това е заповед отгоре. Не си го изкарвайте на шлякания пратеник, прощавайте за израза. Искам всички веднага да се отправите на местопрестъплението, но внимавайте как шофирате. Особено ти, Ла Моя, без произшествия! Искам показания на свидетели, пълно описание на външните белези на извършителя, знаете ги тези работи. Хора, предупреждавам ви, че ще наблюдават под микроскоп как ще се справим с тази работа. Националните средства за информация са в непрекъснат контакт с щатската информационна служба. Това трябва да бъде образец за добре свършена полицейска работа. Постарайте се да действате точно така. Действайте. Аз ще координирам нашите действия с тези на хората от отдел „Убийства“ на ФБР.
Това му спечели съчувствието на присъстващите. Стаята се затресе от смеха им. Хората от ФБР, които се занимаваха с разследването на убийства, имаха по-малко доведени до край дела в национален мащаб, отколкото полицейското управление на малко градче. С повече власт, но с по-малко опит, те често ставаха причина за излишни кръвопролития тъкмо поради по-голямата власт, с която разполагаха.