„Дръж се“ — напомни си той, защото почувства, че се задава нов тик. Противопостави му се така, сякаш затръшна в лицето му врата. Без да иска, затръшна вратата на кабинета си. Трясъкът беше много силен. Памела подскочи. Старият Ендикот промърмори нещо в слушалката и затвори телефона. Изправи се и заобиколи бюрото. В погледа му имаше подозрение и арогантност.
— Кое е това красиво създание? — обърна се той към Памела.
Тег се смути за миг.
— Това е асистентката ми Памела Чейз. Байрън Ендикот — представи го той. — Байрън, извинявай, но имаме проблем в клиниката и кабинетът ми трябва за малко.
— Разбира се — усмихна се Ендикот и пое ръката й. — Да не би да сте малкото момиченце на Дъглас Чейз?
— Да — каза Памела, като продължаваше да гледа неспокойно към Тег.
— Такава красива млада жена — излъга Ендикот. — Последния път, когато ви видях, вие… Ама много добре изглеждате! — преструваше се той.
Тя се изчерви.
Ендикот погледа ухилен към Тег.
— Оставям ви — каза той, без да прикрива намека си. — Трябва да я запознаеш с гостите, Елдън, иначе ще се разсърдя, обещавам ти. — После каза на Памела: — Родителите ви са ни много близки. Непременно ни се обадете, преди да си тръгнете.
Усмихна й се любезно, хвърли закачлив поглед към Тег и излезе от стаята.
— Съжалявам, че дойдох — каза тя.
— Не се безпокой. Изглеждаш ужасно. Какво има?
Той затвори плътно вратата. В главата му нахлуха догадки.
— В апартамента ми дойде полиция. Питаха ме за пътуванията до Ванкувър.
Отначало му се стори, че не е чул добре, но по сериозния израз на лицето й и по учестеното си дишане разбра, че е схванал правилно. Усети как два тика го връхлетяха безмилостно един след друг. Смъкна се в близкото кресло. Кръвта туптеше в ушите му толкова силно, че не можеше да чуе какво му говори. Първо Мейбек, а сега и Памела. Нещата се развиваха прекалено бързо. Нямаше време за губене. Веднага започна да крои нови планове.
— Всичко им е известно — каза тя. — Предложиха ми да се споразумеем, ако те предам.
Дали беше проговорил Мейбек? Адвокатът му Хауард Чамбърленд го увери, че всичко е наред. Мейбек беше освободен, след като му бе предявено обвинение в неприлично поведение. Дланите на ръцете му се изпотиха. „Дръж се!“ — подкани се отново той. Изправи рамене, вирна глава и отвърна на смутения й поглед. Полицията действаше с бързината на морж и сигурно не можеше да противодейства на последните му планове. Нямаше причина за паника. Трябваше да прецени обстановката, да я анализира. Нерешителността беше най-големият враг на човека. Не беше изчерпал всичките си козове.
Вгледа се в тъмните й, криви очи и си помисли дали да не й разкаже за плановете си. Но тогава трябваше да й разкрие и намерението си да извърши жътвата на сърцето, а тя не я одобряваше и можеше дори да го издаде, ако узнаеше какво възнамерява. Утрото щеше скоро да настъпи.
— Седни — каза й той. — Така. Искаш ли да ти донеса нещо за пиене? Шампанско? Отпусни се и се успокой. Сега си при мен и ще се оправиш.
— Тя е красива, даже прекалено красива, с тъмна коса, по-висока е от мен и има красиви очи.
— Жена? — попита учудено той. Стори му се, че ако разпитът е бил извършен от жена, а не от мъж, щеше да бъде по-малко опасно. Сам не знаеше защо.
Знаеше колко тя мразеше красивите жени. Гледаше на прекомерното си тегло като на предателство спрямо нея, а не като на болестно състояние. Смяташе го за резултат от слабост на характера. Това й беше внушено от родителите й.
— Извинявай, че те прекъсвам, но подробностите са важни за мен — каза той. — Не ти показаха заповед за арест, нали? Защото не разполагат с нищо съществено против нас. Само подозрения. И преди сме говорили по този въпрос. Когато имаш работа с полицията, важното е да помниш, че ако не говориш пред тях, не могат да научат нищо от теб. Знам, че е трудно. — Той я докосна с ръка по коляното. — Страшно трудно е, но е така.
— Тя спомена за жътвите. Каза, че трима от донорите са починали от кръвоизливи.
Той не можа да си поеме дъх. В коридора се чуха стъпки. Идваха да му кажат, че трябва да се върне при гостите. Изведнъж почувства, че стаята се смали и стените се приближиха. Да, чувстваше ги как се приближават. Дръж се!