Как да постъпи — да последва Памела Чейз или да чака Тег. Когато Памела пристигна тук няколко минути след нея, тя се поздрави за успешния завършек на разпита, на който беше подложила тази жена. Надяваше се тъкмо на такава реакция след натиска, който й оказа — да побегне при Тег. В бележките си беше отбелязала точно часа, в който пристигна момичето, продължителността на посещението и времето на заминаването й. В съда нямаха да могат да я обвинят в никакви технически неточности. Но смяташе добре да се подсигури. Какво обаче да прави сега?
Нетърпението я подтикваше да я последва. Потисна това желание, убедена, че не Памела Чейз, а Тег или Мейбек са отговорни за задържането на Шарън. Предполагаше, че за да предпази себе си, Тег използва за тази работа Мейбек. Болд имаше задачата да следи Мейбек. Памела беше вдигнала под тревога Тег, а сега може би той щеше да задейства Мейбек, който, от своя страна, да заведе Болд при Шарън.
Тя погледна часовника си. След четири часа, в полунощ, щеше да бъде 10 февруари, денят, посочен в компютъра за жътвата на Шарън. По-вероятно беше това да стане по някое време сутринта. Щеше да се бори с дрямката, за да остане будна. Страшно й се искаше да има връзка или по радиостанцията, или чрез клетъчния телефон. Липсата на средство за комуникация я измъчваше най-много.
Задните светлини от колата на Памела Чейз избледняха в нощта и изчезнаха от погледа й.
Дафи тъжно ги изгледа — дали с тях не си отиде и единствената възможност да бъде спасена Шарън Шафър.
47.
— Подайте ми маслото, ако обичате.
Тег подаде купата с маслото на жената с издутите гърди. Още не можеше да си спомни името й. Нямаше представа за какво се говореше на масата. Планирането на бягството беше погълнало цялото му внимание. Пеги гугукаше щастлива на Байрън Ендикот. Беше готова на всичко, за да получи място в управителния съвет на операта. Странно колко дребнаво му се виждаше сега. Защо изобщо беше хвърлил тези пари на вятъра? Какво го беше прихванало да се прави на най-големия ветеринар филантроп в окръга? Какъв абсурд! И всичко това, за да може жена му да играе бридж в най-отбраните кръгове! Но сега вече нямаше никакво значение. Сега въпросът беше на живот или смърт. Беше изпратил пратката на Мейбек. А полицията — отдел „Убийства“? Дали са успели да свържат вече изпращането на питбула с Тег? Не му се вярваше. Беше изтрил толкова внимателно решетките на клетката, действаше с ръкавици, всичко беше напечатано на принтер. Нито нашийникът, нито батериите в него, нито дистанционното устройство имаха серийни номера. Не беше подписвал никакви документи за куриерското бюро. Беше оставил пратката в един от пунктовете за международните нощни полети, за да не идват да я вземат от него. Всичко беше обмислено много внимателно.
— Солта, ако обичате.
Солта беше само на шест сантиметра от този тъпанар. Да не би да искаше и да му посоли яденето! Тег не можа да овладее гнева си и направи точно това. Грабна солницата и наръси обилно цялата порция на човека. Усети се, но вече бе твърде късно. Извини се, наля на мъжа от рейнското мерло, извини се, че трябва да напусне масата и взе празната бутилка в ръка. Не посмя да погледне към Пеги.
На път към кухнята отново си припомни кратката, но изпълнена с много напрежение среща с Памела, като се опитваше да разбере дали беше допуснал някаква грешка. Седна при кухненската маса. Една от помощничките му каза нещо, но той я отпрати с ръка. После премисли и поиска да му налеят чаша вино.
— И започвайте да прибирате масата — каза той, без да се обръща конкретно към някого.
Идеята за валиума си я биваше, поздрави се Тег. Дозата направо щеше да я събори. Реши, че няма да е лошо да й се обади по телефона, да се увери, че се е прибрала вкъщи. Да я успокои, ако хапчетата още не бяха й подействали. Трябваше да минат още няколко минути, докато почувства действието им, и сигурно щеше да иска да поговори с някого.
Взе бутилката с виното и отиде в гаража. Реши да се обади по клетъчния телефон от джипа, защото смяташе, че за полицията е по-трудно да подслушва тези разговори. Отпусна облегалката назад и набра номера.
Господи, колко добре се чувства човек далеч от онези лицемери! Отпи голяма глътка вино и за първи път през последните няколко часа почувства истинско облекчение.
Отговори му телефонният й секретар. Разтревожи се. Беше постъпил глупаво, като я накара да глътне валиума, след като трябваше да шофира до апартамента си. Трябваше да й даде хапчетата и да я помоли да ги вземе, след като се прибере, но си спомни, че искаше да бъде сигурен. Трябваше да не й дава възможност да му се бърка в работата тази нощ.