Изкачи се по стълбите, чувстваше се странно лека, сякаш не беше тя. Беше щастлива. На горния етаж имаше две спални и една малка баня, чийто под беше покрит със стар и напукан линолеум на цветчета. Мивката и тоалетната бяха с неопределен цвят и покрити с петна. Лъчът на фенерчето шареше по стените. От чешмата капеше вода. Тя завъртя крана, капките спряха. Нещо й подсказваше, че тук се крие някаква опасност. Вдигна глава и подуши въздуха. Метален, възсолен мирис, който й беше познат — на кръв. Пристъпи към коша за пране, оттам идваше миризмата. Виеше й се свят. Никога не е използвал този кош и това я озадачи още повече. Обикновено тя носеше хирургическите чаршафи в клиниката и от там ги даваха за пране. Спря пред коша. Не искаше да знае какво има в него. Уплаши се, като си представи какво може да види. Въпреки това протегна нерешително ръка, хвана капака, поколеба се и рязко го вдигна. Насочи лъча на фенерчето и в следващия миг изкрещя с всичка сила и отскочи назад. Там, смачкана на топка и напоена с невероятно количество засъхнала кръв, беше неговата хирургическа престилка. Инстинктивно усети, че това е човешка кръв — кръвта на Шарън. Вече беше извадил сърцето! И по време на операцията се е случило нещо ужасно.
Тя затръшна капака. Почти беше откачила. Паниката и ужасът неутрализираха действието на валиума. Спусна се надолу по стълбите, за да се увери в подозренията си. Питаше се дали само той е виновният. Дали щеше да хвърли вината и върху нея, защото отказа да му асистира? Главата й се въртеше.
Спусна се бързо по тесните стъпала, които водеха към мазето. Когато стигна долу, насочи светлината на фенерчето към стената и протегна ръка към ключа на лампата. Напипа засъхнала кръв. Вратата на операционната не беше заключена! Невъзможно! Изведнъж доказателствата, които се натрупваха, започнаха да й говорят за нещо съвсем друго — окървавените дрехи в коша, незаключената врата. Това не беше присъщо за Елдън. Някой друг е влизал тук и е направил това безобразие. Не смееше да погледне по-нататък. Какво ли имаше зад вратата? Бутна я леко с крак и тя бавно се отвори. Не можа да познае операционната. Сякаш тук се е водила гангстерска война. Памела запали всички лампи. Инструментите не бяха почистени. Скалпелите, хемостатите, ретракторът за гръдната кост, масата, подът — всичко беше покрито с невероятно количество засъхнала кръв. Полицайката беше употребила думата „жътва“. Тогава Памела не схвана за какво става дума, но вече й бе ясно. Обзе я паника, отчасти притъпена от успокоителното. Чувстваше се раздвоена. От една страна, още беше влюбена в Елдън Тег, но вече се боеше от него. Искаше да му бъде вярна, но знаеше, че той може да я измами, обвиняваше го, но до известна степен считаше и себе си за виновна.
Касапница. Убийство?
Нашийник.
Беше поставен до кръвоспиращите средства.
Разтърси се от истеричен смях. Нашийник! Следователно е куче, не е човек. Значи не е убийство. Няма човешка жертва. Само едно куче! Правил е опити.
Беше проявила недоверие към него. Беше се усъмнила в намеренията му. Беше позволила на полицията да й повлияе, точно както той я предупреждаваше. Как можаха да й дойдат наум такива работи? Как можа да изгуби толкова бързо вярата си в него?
Откритието я развълнува. Обзе я желание да се увери, че първоначалните й подозрения са били неоснователни. Втурна се към стаята за реанимация. Таванът и стените също бяха облицовани в пластмаса. Лъчът на фенерчето освети тясното походно легло до стената, а после и прозореца, който гледаше навън. Дори и от това разстояние лаят на кучетата й се стори необичайно силен. До този момент не му беше обърнала внимание. Може би се дължеше на действието на валиума.
Но защо Шарън не е тук, както се надяваше? Лъчът на фенерчето отново освети прозореца и тя сама си отговори.
Лаят на кучетата напълно потвърди заключението й. В бараката нямаше прозорци. Оттам нямаше възможност за бягство.