— Не се впечатлявам много от няколко животински косъма. Всички имаме кучета и котки, а ако нямаме, имат ги приятелите ни. Повечето от нас са в ежедневен контакт с косми на кучета, котки и други домашни животни.
— Повечето от нас да — съгласи се тя и му подаде последната папка, — но не и Синди Чапмън.
Той понечи да каже нещо, но се сдържа и отвори папката с копия от болничните формуляри на Синди Чапмън. Хвърли им бърз поглед и каза:
— Доста работа си свършила.
— Алергия — насочи го тя. Гледаше как погледът му се плъзга по формулярите.
— „Алергична съм към домашните животни“ — прочете той на глас.
— Остри реакции. Затруднено дишане, ускорен пулс. — В момента и Дафи се чувстваше точно така. — Няма начин да се окаже доброволно в обстановка, в която дрехите й буквално са били покрити с животински косми.
— Е, това вече е добре свършена полицейска работа — каза Болд, но тя усети нотка на съмнение в гласа му.
— Но? — попита го в очакване, какво още ще каже.
— Периметърът е твърде обширен. Много трудно е да се открие нещо конкретно в него.
— Идеята да се изпратят космите в университета беше на Професора, а не моя. Вниманието му беше привлечено от някакви бели косми.
— Професорът е готов да се вторачи във всеки косъм. Това му е работата. Не че не си струва човек да се въодушевява от подобни неща.
Обаче тя беше въодушевена. Яд я беше да си го признае. Ядосваше се и когато се оказваше прав, когато с лекота откриваше слабите й места. Беше положила много труд и време. Искаше й се да има някакъв резултат. Как хора като Лу Болд могат да водят разследване и да жънат непрекъснати победи по пътя си?
Майлс изплю биберона. Болд отново го пъхна в устата му. После каза:
— Бих предложил да съсредоточим вниманието си върху сходството на кръвните групи. Това ни приближава най-много до необходимото ни убедително доказателство, а и то само по себе си не е кой знае какво. Животинските косми няма да убедят Шосвиц, че си струва да се започне разследване.
— Имаме три жертви, дори четири, като броим и Синди — възрази тя. Направи се, че не е забелязала, когато той употреби думата „ние“.
— За нещастие не можем да ги използваме като доказателство.
— Според Дикси резултатите от аутопсията на всеки от случаите дава основание да се предполага, че е било извършено физическо насилие. Има предвид проби от тъкан и други такива неща. Те имат практика да ги запазват при нерешените случаи. Той обработва доказателствата. Настроен е доста оптимистично.
— Дикси винаги е бил оптимист.
— Казва, че понякога хирурзите оставят „подписите си“ върху извършената работа. Има предвид стил, техника. Когато разполага с време, ще ги изследва и ще сравни фотоснимките от аутопсиите.
— Това ще помогне — съгласи се Болд, — но като знам колко е претрупан, не се надявам да стане скоро. — Той отново заразглежда папките. — И така, търсим хирург. Тази нишка също си струва да се проследи. Когато се съмняваш, карай по най-прекия път.
— Не непременно хирург — поправи го тя.
Болд кимна.
— Може да е хирург или пък с друга специалност, който иска да е хирург. Може да е студент по медицина, някой пенсионер и дори някой, който просто се представя за такъв. Можеш ли да кажеш горе-долу колко души ще трябва да проверим?
Тя кимна. Чувстваше как разследването го завладява все повече и повече. Искаше да продължи разговора. Да се убеди, че е нагазил достатъчно дълбоко, за да не може да се върне назад.
— Колко са хирурзите в Сиатъл? Колко от тях се занимават с трансплантиране? Броят се на пръсти. Ако ги разпитаме двамата — имам предвид заедно, ти ще им зададеш въпросите си, а аз моите — можем да попаднем на този, когото търсим. Има някои капани, които ще заложа, психологически капани, в които вероятно да се хванат.
— Не искаш да си имаш работа с такива типове, нали, Дафи? Не е нужно да ти припомням защо.
Грубото напомняне я засегна. Инстинктивно повдигна яката на блузата си, за да прикрие белега, и го погледна с искрящи от възмущение очи. За момент дори почувства, че го мрази.
— Нямаше нужда да ми го припомняш — отвърна рязко тя. — Понякога и ти си една безчувствена маймуна. Така да знаеш.
Той й се извини, но тя беше неумолима. Беше се опитал да й припомни грешката, която беше допуснала — тогава тя не успя да реагира бързо. Знаеше го и нямаше нужда да й го припомнят. Наложи си да го отмине и отново стана делова.