— Влез вътре — подкани го, като протегна надолу ръка, за да го подмами.
То щракна със зъби на сантиметри от нея и се отдръпна. Не влезе в клетката, но гледаше недоверчиво с едно око към пакетите, а с другото — към Дафи. Тя откъсна окървавено парченце от превръзката на ранения си крак и го пусна най-отгоре върху пакетите. Недоверчивият пес престана да лае и тръгна с изпъната напред, душеща муцуна. Другите кучета също млъкнаха.
То влезе вътре!
Дафи скочи на пътеката и затръшна вратата на клетката. Кучето остана вътре.
Шарън заподскача радостно като маймуна.
Кучето лапна кървавото парцалче, разкъса един пакет и се нахвърли върху храната.
Ключалката на клетката на Шарън беше счупена и малкият катинар бе захванат направо за телта на решетката. Дафи си помисли дали няма да е по-лесно да го разбие с един изстрел. Обърна се и разгледа мястото, където лежеше пистолетът й в клетката под отоплителната инсталация. Между вертикалната пръчка и решетката имаше достатъчно голяма дупка, през която да пъхне ръката си, но докато вземаше пистолета, кучето щеше да я захапе.
Взе лопатата, която беше подпряна до клетката на Шарън, и мушна дръжката й в дупката. Питбулът сключи челюстите си върху дървото и го задърпа насам-натам. Пречеше й да я насочи към целта. Дафи издърпа дървото от устата му и опита отново, но резултатът беше същият. Питбулът не й даваше да стигне до пистолета.
Най-после успя да го достигне с дръжката на лопатата и да го приближи към себе си. Сега можеше да го вземе, ако се решеше да изтърпи наказанието, на което кучето неминуемо щеше да я подложи.
Фенерът угасна. Дафи го разклати и той пак светна.
Шарън отново започна да подскача. Беше изплашена. Сложи ръце на циментовия под. Дафи също пипна пода с ръка. Той вибрираше.
Кучетата не лаеха, а само сновяха напред-назад.
Кола!
Той се връщаше и щеше да види разбитият катинар на входната врата. Погледна нагоре към отдушника. Таванът беше покрит с черна импрегнирана мушама и дупката не се забелязваше.
Колко време й оставаше? Няколко секунди?
Пое дълбоко въздух и се подготви за болката, която щеше да последва. После пъхна ръка в клетката, за да вземе пистолета.
Кучето се хвърли към ръката й.
Пръстите й докоснаха дръжката на пистолета.
Видя разтворените челюсти, белите му зъби и гърлото му.
Сграбчи дръжката на пистолета. Но той се закачи в ръба на решетката и отново падна вътре. Не успя.
Вибрациите престанаха. Елдън Тег беше тук!
Кучетата обикаляха из клетките си.
Трябваше да се скрие!
Прекоси пътеката до клетката с храната. Трябваше да освободи кучето пазач, за да възстанови всичко както си беше.
Фенерът!
Взе го, остави лопатата на мястото й и изтича до най-далечната клетка, в която Феликс продължаваше да лапа. Отвори вратата и когато кучето се обърна и се хвърли към нея, тя отскочи встрани.
Шарън раздруса силно клетката и за миг отвлече вниманието му от Дафи. Тя заобиколи вратата и се затвори в клетката. Изгаси фенера и се скри между купчината пакети кучешка храна.
В същия миг ги оглуши страхотен трясък. В далечния край на бараката джипът на Елдън Тег проби дупка, широка повече от метър и половина. Остави фаровете включени и излезе от колата. Държеше в ръка голям пистолет. Изминаха няколко секунди, докато Дафи разбере, че е пистолет, който изстрелва стрелички.