— Когато в Убежището разпитваме момичетата как си набавят пари, се налага следното заключение. Освен сексуални услуги и пласиране на наркотици, те продават и кръвта си. Всички са го правили. — Подаде му няколко фотокопия от стари броеве на медицински списания. — При трансплантациите от изключително значение е какви са кръвта и тъканта. Работата на лекаря започва оттам. Понякога, откриването на сходствата между донора и реципиента е много дълъг процес. От тези статии можеш да разшириш познанията си.
Той хвърли бегъл поглед на статиите.
— Банки за кръв — изсумтя Болд. После направо отсече: — Избират потенциалните си донори от банките за кръв?
— Има голяма вероятност да е така. Струва си да се провери.
— Ще трябва да се ръководим от максимата „Разделяй и владей“ — каза Болд. — Говори със Синди Чапмън! Измъкни от нея информация! Продала ли си е бъбрека? Продавала ли е кръв? Аз ще наобиколя местните кръвни банки. — Взе Майлс и се изправи.
Тя срещна погледа му и не отклони очи от него.
— Хайде, кажи го — отсече тя. Той я загледа втренчено. — Не можеш да си излезеш оттук просто така, след всичко, което чу, и да не го кажеш.
— Толкова ли е важно? — попита Болд.
— Става въпрос за живота на една млада жена — припомни му тя. — Кажи го!
Той кимна с глава, предавайки се.
— В играта съм.
6.
Д-р Елдън Тег прибра единствения ключ от хладилната камера заради наркотиците, които държеше в нея. Не би се занимавал с изграждането на подобно помещение, то беше наследство от предишните наематели. А от камерата имаше полза. Служеше едновременно за склад на медикаменти и като хранилище за отстранените при хирургическите операции органични тъкани, както и за умрелите животни, каквито в голяма хирургическа кланица не можеше да няма.
Мъжът, когото срещна при задната врата на клиниката, беше нисък и набит, с черно кожено яке и черна непокорна коса. Дони Мейбек беше наемен работник — караше колата с „боклука“ на клиниката. С нея се пренасяха до един частен крематориум найлоновите торби с органичните остатъци от операциите.
Тег отключи тежката врата на камерата и се отдръпна. Остави човека да си върши работата, но го държеше под око заради медикаментите.
— Ще ми помогнеш ли? — Мейбек помоли доктора. Имаше отвратителни, изпочупени и прогнили зъби.
Така зададен, въпросът беше знак за Тег. Влезе в хладното помещение и затвори вратата зад себе си.
— Бързо казвай какво има — подкани го той. — Тук можеш да си видиш дъха — скръсти ръце, за да се предпази от студа.
Мъжът с коженото яке каза тихо:
— Един човек се обади и поиска да се срещнете. Каза, че е неотложно.
— Кое е неотложно? Какъв човек?
— По гласа ми заприлича на китаец. Каза, че те е препоръчал един доктор от Ванкувър. Поиска да му уредя среща с теб. Иска да бъде на скрито място.
— Ванкувър? — Това може да означава само едно. Изведнъж му стана горещо.
— Онзи иска точен отговор — ще се срещнете ли, или не. С него шега не бива.
Тег почувства, че коленете му омекват.
— Каза, че е готов да плати добри пари.
— А ти какво му отговори? — попита нетърпеливо Тег.
— Нищо не му отговорих. Добре ли направих? Искам да знам как онзи шибаняк е узнал името ми, и сега се опитвам да разбера това от теб, докторе. Това е всичко. Няма защо да се стягаш. Умея да си държа устата затворена.
Тег се опита да се успокои. Наложи си да мисли по-бавно, да подреди мислите си и да се захване с тях една по една.
Те просто искаха да го изпреварят и това създаваше у него чувството, че настоящето е вече отминало. Така животът му изглеждаше като нещо нереално, като кинолента, върната с голяма скорост. Това, което се случваше реално в живота му, беше нещо като спомен, защото вече си го беше представил. Имаше чувството, че представлява две различни личности — едната си пробива път в живота, а другата се опитва да не изостава от действията на първата.
Можеше ли да си позволи да пропусне такава възможност? От друга страна, можеше ли да се предпази от евентуалните опасности?
— Слушай — каза другият, — тази вечер ти ще закърпиш Феликс. Не забравяй, че обеща да ми направиш тази услуга. Какво ще кажеш, ако накарам онзи да се срещне с нас там?
Тег беше забравил за ангажимента. Това го обезпокои — не беше обичайно да забравя каквото и да било, дори и нещо толкова неприятно.
Мейбек продължи:
— Виж какво, мога да отида на срещата вместо теб. Ще извикам онзи китаец да дойде там преди теб. Ще го разпитам. Ти ще бъдеш наблизо. Ако всичко е наред, ще ти се обадя по телефона от колата. Ако не ти се обадя, да речем до девет часа, ще се отърва от него, а ти ще изчакаш да си отиде и след това ще дойдеш да ми помогнеш за Феликс. Трябва да знаеш едно нещо за тези борби. Ако онзи е съмнителен, много ще му се иска да си е седял вкъщи. Знаеш какво имам предвид.