Милдрид Хач даде знак на мъжа, който влезе през най-често отваряната врата, над която се виждаше буквата „А“. Оттам идваше миризмата на лекарства, с която бяха пропити всички помещения. Пет минути по-късно, след като разговаря още два пъти по телефона, г-ца Хач кимна на Болд и му разреши да премине по-нататък — през врата „Б“. Намираше се вляво от автомата за кока-кола. Болд помогна на сина си да захапе здраво биберона и тръгна по тесен коридор, от двете страни на който се простираше компютърна зала. Служителите безмълвно работеха. Имаха ли всички достъп до данните на кръводарителите? Дали някой от тях беше свързан пряко или косвено със събирането на жътвата? Въпросите изпълваха Болд с напрегнато очакване. Не вярваше много на шесто чувство, но не можеше да отрече, че пулсът му се беше ускорил, и някакъв вътрешен глас му подсказваше, че е на прав път.
Зададе няколко въпроса на г-ца Дънди — масивна негърка без врат и с огромни гърди. Ръцете й бяха подути като на труповете, които беше виждал. Когато заговореше, от гърдите й се чуваше свистене. Даваше обясненията си много предпазливо и се усмихваше заговорнически като търговец на употребявани коли. Лицето й бе така подпухнало, че той едва виждаше очите й, и същевременно толкова кръгло и топчесто, сякаш беше карикатура на самата себе си. Майлс също не я хареса. Щом я зърна, започна да реве. Бутна настрана бутилката с биберона и предяви претенции за непрекъснатото внимание на Болд. Г-ца Дънди — олицетворение на предпазливостта, поиска да види полицейската му карта.
Болд се направи, че я търси, като си даваше сметка, че развоят на събитията го беше докарал до неизбежното. Щеше ли да се обади в управлението, за да се осведоми за него? Ще го направи или не? Болд вече нямаше друг избор, освен да се яви пред лейтенант Фил Шосвиц. От формална гледна точка се беше представил за офицер от полицията. Стана му забавно, защото за подобно нещо можеше да бъде арестуван.
— Моля да ми отговорите само на един въпрос — каза той на огромното женище. — Имате ли в архива си данни за Синди Чапмън?
Тя кимна утвърдително, но с явно нежелание.
Болд почувства огромно облекчение. Би ли могъл жътварят да избере Синди от данните в компютъра? Отвлечена ли е била тя, или толкова отчаяна, че освен кръвта си е решила да продаде и бъбрека си? Бяха ли в компютърната памет и имената на другите три жертви, посочени от Дикси? Пазят ли се в „Блъдлайнс“ данните за всички бивши донори?
Госпожица Дънди го погледна подозрително. Погледите им се срещнаха.
— Това може да стане и по официален път — уведоми я той. — Съдебни заповеди, призовки, прокурори, вестниците. Били ли сте някога в полицията, госпожице Дънди?
— Разполагаме с данни за всички наши донори.
Болд извади бележника си от джоба.
— Интересуват ме още трима — каза той. Съобщи й имената на другите трима бегълци — Джулия Уокър, Гленда Шърмън и Питър Блументал. — При смъртта на всеки от тях е липсвал някакъв орган.
Госпожица Дънди изписа имената на компютъра си. След малко каза:
— Не, нямаме нищо за тях.
— Дявол да го вземе — промърмори той разочарован. Хрумна му нова идея: — Колко дълго пазите данните в архива си?
— Данните за кръводарителя се пазят дванадесет месеца. Паметта се прочиства всеки месец.
— Прочиства?
— Някои по-стари данни отпадат.
— И какво става с тях?
— В статистическия отдел на Главното управление се пазят всички сведения за кръводарителите ни. Това е изискване на федералното правителство, в случай че с дарената кръв възникнат здравни проблеми. Не можете да дадете кръв, без да посочите номера на социалната си осигуровка, постоянния адрес и телефонния си номер.
Болд си спомни скитника от приемната и си помисли колко ли стриктни бяха при проверката за верността на посочените данни, но си замълча.
— Можете ли да направите справка за тези три имена в Главното Управление?
Тя отново го погледна с досада. Търпението му започваше да се изчерпва.
— Тук не става въпрос за трамвайни билети, госпожице Дънди. Ако проявите малко готовност да помогнете сега, в бъдеще това може да запази репутацията на вашата компания и по-специално на филиала, в който работите.
— Неприятности от какъв характер имате предвид?
— Защо не направите по телефона необходимата справка и да видим докъде ще ни доведе тя? После можем и да поговорим.