„Дъжд ли? — попитах го аз. — Затова ли сте дошъл тук?“
Каза, че не било за това, а заради кучето му. Неговото куче? Уверих се, когато онзи вдигна пазарска торба, горе здраво завързана като набръчкан врат на старец. Седеше срещу мен и държеше торбата между коленете си. Започнах да си мисля, че човекът е превъртял и по някакъв начин аз влизам в сметките му. Съжалявах, че нямам револвер в чекмеджето на бюрото. Вече бях на път да скоча от стола, когато онзи сложи торбата на бюрото ми. Тя тупна, издавайки познат звук: кости. Помислих, че може да е череп. Каза, че не знаел какво да прави с това нещо. Каза също, че бил съсед на Стю Колмън. Познавам Стю от щатската лаборатория. Той си е напълно в ред. Стю му казал да донесе торбата при мен. Попитах го мога ли да разгледам костите и това го шашна, но както казах, звукът ми беше познат. Не мога да сбъркам този звук.
— Щом казваш — отвърна Болд. Дланите му се бяха изпотили. Искаше да поръча нещо за вечеря. Щеше му се също Дикси да престане да се прави на разказвач и да пристъпи към същината на въпроса. Но Дикси прекарваше много часове сред умрелите и не пропускаше възможността да си поговори с някой жив.
— Той ходел на лов в една много отдалечена гориста местност североизточно от града. Стрелял по птица — мисля, че беше син глухар — и пратил кучето да я донесе. То много се забавило. Когато се върнало, кучето де, държало… — Дикси се наведе с известно усилие. Болд чу да се отваря цип. Торбата. Дикси се изправи и каза: — … държало това в устата си.
Внимателно постави голям кокал на масата. За него беше напълно в реда на нещата да покаже на някого един кокал — човешка бедрена кост. Беше голяма и не можеше да се сбърка с нищо друго.
Болд я разгледа от всички страни и каза:
— Можеше да почакаш да си поръчам вечерята.
— След като огледал мястото, той намерил и това — уведоми го Дикси и постави на масата още една по-малка кост. — Това е нещото, което е интересно за теб — ребро.
— Ами ако си бях поръчал печено?
— Мислех, че Лиз те е направила вегетарианец.
— Кой ти каза?
— Така се говори.
— Е, да… И какво от това?
— Тогава няма да си поръчаш печено — отвърна Дикси.
Донесоха му второто уиски. След това дойде оберкелнерът. Докато приемаше поръчката, непрекъснато поглеждаше към костите. Болд си поръча гръцка салата, а Дикси, само за да му направи напук, поиска пица, богато гарнирана с пушена пуйка и шунка.
— Значи трябва да се заинтересувам от това, така ли? — Болд посочи реброто.
— Да, би трябвало. От човек е. Както и бедрената кост. Като твоите са — Дикси се втренчи в него. — Проявих интерес и настоях да се издири останалата част от скелета. Откриването на човешки кости в такова отдалечено място дава основание да се предполага, че там е бил заровен труп, а заровените трупове могат да причинят епидемии. Всички разкрити човешки останки трябва да бъдат изследвани! Може би помниш Монти, моя помощник Луис Монтгомъри? Той е нашият съдебен патолог и е много добър. Монти организира търсене с помощта на скаути, защото от отдел „Издирване и спасяване“ не искаха и да чуят за това.
Болд го прекъсна:
— Скаути?
Дикси обаче не му обърна внимание.
— Не беше намерено нищо и случаят премина към неразрешените. Оттогава не съм говорил с Монти за костите. С него бяхме им направили някои изследвания, когато Карсмън ги донесе. Измерванията и тестовете показаха, че някога реброто е принадлежало на жена между 18 и 28 години. Ако бяхме намерили и тазовата кост, възрастта не само щеше да се потвърди, но и да разберем дали жената е раждала. — Диксън продължи: — За да се идентифицира един човек по костите, са нужни повече от тези двете, а и много късмет. Но заравянето на млада жена на 25–28 години някъде из пущинаците, на повече от 80 километра от най-близкото населено място, ме кара да си мисля най-вероятното…
— Убийство — довърши Болд.
Дикси си играеше с малката кост на масата.
— Разгледай това ребро.
Болд се вгледа. Пристигна келнерът. Болд отдръпна ръцете си, за да направи място. Келнерът гледаше като онемял костите. Бутна една чаша с вода и малко оставаше да я разлее. Предложи им пипер, но и двамата отказаха. Оттегли се заднишком с поглед, прикован в костите.
Болд прокара показалеца си по четвъртития край на костта.