— Има признаци за някакъв вид хирургическа техника.
— Интересно, нали?
Болд изчака той да продължи.
— Ние използваме градински ножици. С тях се работи най-добре.
— Ние?
— При мен — отговори Дикси, — за аутопсиите. Виждал си ме да ги използвам, но не си спомняш.
— Но това не е било аутопсия — отбеляза Болд.
— Имам някои сериозни подозрения за това ребро, за този скелет и за младата жена, на която са принадлежали. Някога те са били в нея, зараствали са, развивали са се. Моят кабинет приключи с този случай, но с него могат да се заемат други отдели. — Той си взе от салатата. — Ти си следовател.
— Скаути. Какво очакваш от тях?
— Водеха ги опитни хора. Няма нищо лошо в това да имаш на разположение млади очи и крака. Местността е трудно проходима.
— Търсили ли са остатъци от скелета нагоре по реката?
— Разбира се. Не намериха нищо. Но съм сигурен, че има начин да бъде открит.
— Искаш ли да ти дам един съвет?
— Нуждая се от нещо повече. Искам да участваш. Как би постъпил ти?
— Бих се обърнал към експерти. Към Управлението на водните ресурси или към инженерните войски. Някой, който отговаря за прогнозирането на наводненията и би могъл да обясни как кокал като този ще се носи от водата. Миналата есен имаше много проливни дъждове. Преди шест месеца, нали? Мисля, че беше тогава. Изсипаха се веднага, след като се роди Майлс. Сега за мен летоброенето започва оттам — когато се роди синът ми.
Дикси каза:
— Хората заравят мъртви край реки по две причини. Влажната почва ускорява разлагането…
Болд го прекъсна:
— И по-лесно се копае.
— Матюс ти е показала заключенията от аутопсиите на трима бегълци. Поисках да бъде направен анализ на тъканни проби и на тримата. Но това тук… Бях забравил този случай.
Дикси докосна дългата бедрена кост, която стоеше на масата, точно когато покрай тях мина младеж на около двайсет години. Той я забеляза и побутна приятелката си:
— Я виж, яли са човешки бут за вечеря.
Тя се изкиска.
Болд не им обърна внимание. Гледаше съсредоточено Диксън.
— Шаблони, приятелю. Работим с шаблони — вие, полицаите, и ние от вътрешното оформление. Тази кост — каза той, насочвайки вниманието си към реброто — никога не е зараствала. Никога не е имала време да зарасне. Виждаш ли различното оцветяване тук? Това означава, че е била заровена няколко дни след операцията. О, да, операцията. Тази жена е била срязана или за да бъде лекувана, или за да бъде откраднато нещо от нея. Но това не е станало в болница, не е било извършено от системата. Много вероятно е това да е причината за смъртта й, ако не е била мъртва още преди операцията. Била е отворена от хирург — някой, който е имал твърде много работа с рязане на ребра, за да използва градински ножици вместо медицински инструменти, както са ни учили да работим. С ножиците е по-добре. Онези, избягалите от къщи, чиито папки предадох на Матюс — Уокър, Шърмън и Блументал — също са били разрязани от хирург. Същият човек? Същата причина? Но мога да ти кажа, че не е търсел бъбрека на жената. Начинът, по който е срязано реброто, дава възможност да избираш между бял и черен дроб. Дали всичко е работа на един и същи лекар? Шаблони. Но и двамата знаем, че тъкмо те окачват тези хора на бесилото. Всички ние — всеки един от нас — сме жертва на нашите неизбежни шаблони.
Неизбежни шаблони? Болд се замисли. Отново разгледа костите.
— Пак жътва на орган?
— Вероятно. Трябва да намерим отговори на много въпроси: Преди колко време е била заровена? Коя е била? Каква процедура е била приложена спрямо нея? Трябва да намерим и останалата част от тялото, Лу, и то по-голямата част. Защо е заровил тъкмо нея, а не и останалите? Престояла е дълго време в земята. Тези кости са извадени съвършено чисти. Какво я различава от другите?
Болд предусети, както става между приятели, че Дикси все още не е казал всичко.
— Не избързваш ли прекалено много? Правиш връзката между нея и останалите случаи само въз основа на предположения, или не е точно така? Нямаше да се развълнуваш чак толкова, ако имаше само някои подозрения. — Болд разсъждаваше на глас. — Има още нещо в тази торба, нали? Нещо по-убедително.
— Ти си роден детектив. Вече си се сетил.
Дикси изглеждаше леко разочарован, че Болд е отгатнал следващия му ход. После извади две черно-бели снимки. По размера Болд позна, че са правени в лаборатория.
— На Питър Блументал, един от избягалите, който е починал вследствие на хирургическа намеса, също са отрязани няколко ребра. От него са ожънали бял дроб. Запазили сме едно от ребрата му за доказателство. Имаме такава практика. Вчера, когато тези папки ми напомниха за посещението на г-н Карсмън, отнесох двете ребра — на Блументал и на загадъчната жена — в лабораторията, за да направят сравнение — за инструмента, който е бил използван. Ето резултата. — Той подаде снимките на Болд.