Не спомена за окончателния размер. За Тег така беше по-добре.
— Не трябва да избързваме — каза той.
Фериботът се наклони силно наляво. Десетина коли се размърдаха неодобрително.
— Ти си доверчив човек — каза Уон Кей.
— Не съвсем — отвърна Тег. — Ако не ми платиш, ще си взема сърцето обратно. — Изчака да види реакцията и добави: — Пошегувах се.
— Шегуваш се с живота на жена ми? — Брадичката на китаеца потрепери. — Добре ли чух? — Отпи още от колата, като разля малко. — Позволи ми да ти обясня нещо, д-р Тег, нещо очевидно. — Свърши питието и се загледа в празната кутия така, сякаш четеше какво е написано на нея. — Разчитам на теб. Това е всичко, което мога да ти кажа. То обяснява останалото.
Тег не хареса нотките в гласа му.
— Ще ми се обадиш, когато жена ти е готова да тръгне — нареди той. Написа номера на клетъчния си телефон върху един лист от бележника си, без да посочва име. — Само на този телефон. Ако ме търсите на редовната линия, ще затворя.
Уон Кей се пресегна и взе от предната седалка малка чантичка с надпис: Авиокомпания „Аляска“. Изглеждаше невероятно уморен. Напрежението и скръбта го бяха сломили напълно. Тег познаваше симптомите.
— Вземи! Затова дойдох на тази среща. Иначе само си губим времето. Настоявам. — Не му я бутна в ръцете, но я държеше така, че дръжката да е свободна.
Тег я пое. Любопитството му се беше изострило. Разбираше какъв ангажимент поема, като приема парите. Прекрачваше опасен праг. Вече беше длъжник на този човек. Веднага съжали, че я взе, но добре знаеше, че е невъзможно да я върне. Изразът на лицето на Уон Кей беше красноречив.
За да подчертае важността на момента, азиатецът добави:
— Не трябва да подценяваме положението. Всичко зависи от времето. Няма нещо, което не бих могъл да направя, за да възстановя здравето на жена си. Разбираш ли?
На Тег му прозвуча като прикрита заплаха, въпреки че трудно можеше да се каже какво точно има предвид китаецът. Може би предлагаше да помогне.
— Ако не се обадиш, аз ще ти телефонирам, когато сме готови да тръгнем — каза той. После кимна с глава. Фериботът забави ход и след малко се блъсна леко в кея.
Останал сам сред дъжда в нощта, Тег наблюдаваше от палубата как черната кола изпълзя заедно с другите от кораба. На оскъдната светлина от няколко улични лампи в далечината, ято чайки балансираха на един крак.
Сякаш и той балансираше, и то по ръба на въже. Защо Памела отказваше да му асистира при жътвата на сърце? Бяха обсъждали предварително тази възможност и тя категорично не се съгласи. Трябваше да оперира сам, а това беше още едно предизвикателство. Беше и по-рисковано. Може би е време да жертва едно от кучетата, за да направи нещо като репетиция.
— Практиката усъвършенства — каза той и вятърът отнесе думите му.
Фериботът започна да си пробива бавно път през насрещния вятър и пое курс обратно към Сиатъл. Към семейството. Към децата, но същевременно го отдалечаваше от тях.
Носеше го към бъдещето, което сега ясно се очертаваше пред него.
13.
Събота
4 февруари
Д-р Елдън Тег се стараеше да не докосва нищо в колата на Дони Мейбек. Беше мръсно като в помийна яма. За човек, който се гнусеше от заобикалящата го мръсотия и за когото чистотата беше фетиш, тази кола беше направо кошмарна. Дебел слой прах и нечистотия покриваше напуканата облицовка на контролното табло. Някаква мръсна смес от сода, бира, кафе, а може би и нещо по-лошо, се беше разляла по капака на двигателя между двете предни седалки и по него бяха полепнали всевъзможни власинки и боклуци. Стъклата на прозорците бяха мръсножълти, а мокетът или по-скоро онова, което беше останало от него — сплъстен като задницата на куче, което има проблеми със задържането. За човек свикнал с гледките и миризмите, свързани с хирургията, гнусливостта му беше малко странна.
— Не си много на кеф — отбеляза Дони.
— Карай.
— Добре де, знам, че тази работа не ти харесва, но не мога да действам сам, а и Кони не иска да участва в такива неща.
— Вече го обсъждахме.
— Не се вкисвай чак толкова, защото нищо не може да се направи.
— Гледай си пътя.
— Не е същото като при предишните случаи. Ти сам го каза. Това си е отвличане. Накисваме се в големи лайна. Кони никога не би го направила.
— Изобщо не трябваше да я замесваш.
Не виждаше смисъл да спори с такова нищожество като Мейбек.