Но в мислите му тези последни няколко секунди изминаха значително по-бавно. Усещаше как разстоянието между неговата кола и пикапа бързо намалява, можеше да го изчисли съвсем точно. Отчая се и удари рязко спирачките, като задържа крака си на педала. Задните гуми изскърцаха пронизително. Колата се занесе първо вдясно, а после вляво.
В този миг пикапът, както и цялата колона, се придвижи малко напред в очакване на зелената светлина. Това увеличи с една кола разстоянието между него и пикапа. Колата му спря на сантиметри от бронята.
Микробусът беше четири коли по-напред. Болд сграбчи пистолета. Не си падаше много по оръжията. Работата му беше по-различна от тази на уличните полицаи, но сега нямаше друг избор. Шофьорът на микробуса беше замесен в отвличането на Шарън Шафър.
Колите бяха спрели заради червения светофар, а не поради задръстване, както си помисли отначало. След миг щяха да тръгнат отново. Болд трябваше да го гони със 130 километра в час. Погледна в огледалото. Патрулната кола не се виждаше никъде. Беше съвсем сам.
Включи аварийните светлини и изскочи от колата. Затича се ниско приведен към микробуса откъм вратата за пътници, за да не може шофьорът да го забележи в страничното огледало. Движеше се между спрелите коли. Гърбът му се схвана. Беше твърде стар за тези работи. Някой натисна клаксона зад него, явно вкиснат от това, че беше изоставил колата си. Чудесно! — помисли си той. Трябваше да привлече колкото се може повече вниманието на останалите.
В този миг светофарът превключи на зелена светлина. Чу се форсиране на двигатели и колите потеглиха. Беше успял да стигне до микробуса. Протегна ръка и хвана дръжката на задната врата. Политна напред, теглен от потеглящата кола. Заключено! Хвърли се към предната врата. Микробусът увеличи скоростта. Зад себе си Болд чуваше десетки клаксони.
Хвана дръжката на предната врата и се опита да я отвори. Точно в този момент нечия ръка натисна заключващия бутон. Вратата не поддаде. Болд се препъна и падна. Микробусът продължи напред.
Върна се обратно до колата и потегли, но няколко високи камиона „Хонда“ му пречеха да вижда напред. Продължи да кара още известно време, но от микробуса нямаше и следа. Останал без радио и без подкрепа, Болд трябваше да признае, че се е провалил.
Беше потиснат. Не заради онова, което можеше да очаква от Шосвиц — щеше да се оправи някак с него, а заради Шарън Шафър. Беше убеден, че шофьорът на микробуса е участвал в отвличането й.
„Време е да се залавям отново за работа, реши Болд. Нямам право на повече грешки. Трябва да се срещна с Кони Чъ.“
25.
Тег никога не беше виждал Мейбек толкова отчаян. При други обстоятелства щеше да го смъмри, че си позволява да нахлува така в кабинета, без да се обади предварително. Мейбек имаше достъп до задния вход, до хладилната камера и до отпадъците. Беше прекрачил тази граница.
— Какво става? — попита ядосано Тег.
— Откраднаха портативния компютър — каза Мейбек.
Тег почувства остра болка в тила — получи силен тик. Лявото му рамо се повдигна, а главата му се завъртя рязко. Съвзе се и каза:
— Разкажи ми как стана, Доналд.
— Не ме наричай така!
— Почвай да разказваш, Доналд. Веднага!
Мейбек започна със запъване. Опита се да се изкара герой, обяснявайки как беше успял да се измъкне от полицията. Но Тег вече гледаше на него като на мъртвец. Как можеше да се справи с толкова грамаден човек?
Компютърът? Обвини се, че изобщо беше поверил толкова важен въпрос на Мейбек. Беше обмислил всичко предварително. Искаше да бъде колкото се може по-далеч от уличаващи го доказателства. Но сега? Трябваше да анализира ситуацията. Да поеме нещата в свои ръце. В компютъра беше посочена планираната дата на жътвата на сърцето. Беше описана цялата история на операцията, ако човек знаеше какво да търси.
— Заеми се първо с Кони. Трябва да се справиш с нея. Чу ли? Никакво насилие, нямам предвид това. Просто се погрижи да напусне града. Веднага! След това трябва да си приберем обратно компютъра. Нещата трябва да се вършат едно по едно.