— Ветеринар? — повтори изумен Болд. Изведнъж разбра, че трябва да подложи на преоценка цялата основна линия на разследването си, да започне почти отначало. Не можеше да каже нито дума повече.
— Има още нещо. Като открих кетамин при анализа на кръвта, вече знаех какво търся. Нали ти казах, че сме запазили тъканни проби от жертвите, починали от кръвоизлив?
— Дафи ми каза.
— Пазим такива проби за случаи като този.
Колата непрекъснато танцуваше насам-натам. На няколко пъти Болд се изкушаваше да хване волана, но Диксън се справяше добре, въпреки опасния навик едновременно да говори и да шофира.
— При два от случаите за вътрешните шевове е използван хирургически конец от викрил. Произвежда се от компанията „Етикон“. Използва се изключително за вътрешни шевове. Но викрилът, употребен при Питър Блументал и Гленда Шърмън, е с дебелина №2. Това е прекалено голяма дебелина за хора. Може да се прилага при крави, коне, дори при горили, но не и върху хора. При употребата на такъв дебел конец той постепенно се разхлабва. Шевът не държи. При изваждане на бъбрек, ако с него е пришита бъбречната артерия, той ще се разхлаби и 45% от цялата кръв ще се изсипе в червата. Смъртта ще настъпи бързо. Много бързо. Просто излизаш на улицата и приклякаш. Точно в това положение беше намерена Шърмън на 911-а улица. Слушаш ли ме?
Вляво от пътя проблесна червеникава светлина като от факла. Диксън намали скоростта и зави в посока към пламъка, следвайки оставените в калта следи от автомобилни гуми. Вече имаше пристигнали.
— Ветеринар?! — замислено повтори Болд. — Може ли да използвам телефона ти? — Трябваше да се обади на три места, за да открие Дафи. Оказа се, че е в дома на Шарън, за да се грижи за съквартирантката й Агнес Ръдърфорд.
— Какво ще кажеш, ако свършиш малко допълнителна работа? — зададе риторично въпроса той. — Не е хирург, а ветеринар. Дикси има доказателство. Разбуди Ла Моя. Направи списък като този на Медицинската асоциация. Нека той провери всички местни ветеринари, способни да извършат подобни операции. Да помисли как би могъл да намали броя на заподозрените. Също и как става снабдяването с един опиат, който се нарича… — Той погледна към Дикси.
— Кетамин.
Болд повтори. И допълни:
— Напредваме, Дафи. От отдел „Издирване и спасяване“ откриха костите.
— Ще намеря Ла Моя. Сигурно е в кабинета си.
— Искам да се направи и психологически портрет на евентуалния извършител — напомни й Болд, но връзката прекъсна. — Излязохме извън обсега — каза той и затвори телефона.
— Има още — обяви гордо Дикси. — Еталонът, който е използван за подкожното затваряне, е т.нар. непрекъснат преплетен шев. Сега ти говоря за Чапмън и онези снимки, които занесе на д-р Бял Кон. Получих бележката ти. Тя е права за метода при подкожното затваряне. Същия използват ветеринарите. Прилагат преплетения шев заради здравината. Доказателството се крие в подкожния шев — непрекъснатия преплетен шев. При десняците той винаги се прави от дясно наляво, а при леваците — обратно. Този е от ляво надясно.
— Левак? — попита развълнувано Болд. — Това ще ограничи кръга на заподозрените, въпреки че нямаме данни кой работи с дясната или лявата си ръка. — Даде си сметка, че ще са необходими изключително много хора, за да се проследи тази нишка.
— Мислех, че ще те заинтересува.
Болд кимна замислено. Разследването щеше да бъде трудно. Ако изпратеха детективи, които да задават въпроси, просто щяха да се издадат пред жътваря. Трябваше да тръгнат по обратния път. Трябваха им градинските ножици, които според Дикси бяха използвани и при двете жертви. Трябваше им свидетел, дори и мъртвец.
— Пристигнахме — каза Дикси и спря.
Въздухът беше невероятно свеж, а шумът на течащата долу в тъмнината река го накара да си спомни далечното минало преди двадесет години, когато двамата с Лиз намираха време да разучават полуострова. Колите бяха паркирани долу в ниското. Фарове и фенери осветяваха разкопания участък, отдалеч приличаше на лунна повърхност. Целият район беше осеян със сондажни дупки. Когато очите му привикнаха с тъмнината, забеляза, че дупките се простират на около 30 метра по протежение на брега. Сега светлините бяха насочени към гроба — зейнала дупка, която приличаше на огромна отворена уста, застинала в мига, в който е надала последния си вик. Групата беше от около десетина души, всичките мъже. Бяха се струпали около гроба. Някои бяха в шерифски униформи, други се подпираха на лопати, повечето пиеха кафе от пластмасови чаши.