Обърна банката с дъното нагоре, за да не тече, и отново я закачи за стената на клетката. Направи си и рибарски прът, като прегъна тръбичката на две, а после върза в единия му край връвта от чувала.
Ослепеното око й създаде непредвидени проблеми. Чувстваше, че времето изтича. Колко оставаше още до връщането на Майкъл? Колкото повече бързаше, толкова по-непохватни ставаха движенията й. Осъзна, че преди всичко трябва да се успокои. Спокойно!
Вратата се тропна. С ужас погледна към нея. Той ли беше, или пантите скърцаха от вятъра? Ако я завареше така… Тя погледна към кучетата. По това как преставаха да сноват назад-напред и млъкваха, разбираше, че Пазача идва. В момента нямаше такива признаци. По слепоочията й се стичаше пот. Отново се залови за работа. Върза на връвта няколко парчета от кучешката храна вместо тежест. Те непрекъснато се разтрошаваха и се изхлузваха. Изнерви се до такава степен, че пръстите не я слушаха. Спря, пое си дъх и отново започна опитите. На края на връвта направи малък клуп — нещо като ласо. Успя да върже и достатъчно тежести, за да може да я хвърли.
Вратата отново тропна, но кучетата не реагираха. През повечето време дремеха. Потта се стичаше по брадата й. Прокара тръбата заедно с връвта през решетката, като внимаваше да не я докосва. Всеки допир щеше да задейства нашийника. Размаха тръбата и запрати връвта с тежестта към ъгъла, в който беше иглата. Не можеше да прецени добре разстоянието. Повтаряше отново и отново, но краят на връвта не можеше да стигне близо до целта. Трябваше да потренира известно време. С всеки нов опит ласото приближаваше малко по-малко целта.
Вратата, вятърът и въображението — всичко й пречеше да се съсредоточи. Колкото по-силно биеше сърцето й, толкова по-силна ставаше болката от раните.
Примката закачи иглата! Тя започна бавно да я придърпва към себе си. Изведнъж кучетата дружно залаяха, наостриха уши и загледаха в очакване. Той ли беше?
Той! Когато извърна очи, изпита непоносима болка в болното око. Здравото сълзеше от преумора. Иглата беше едва наполовина от разстоянието до нея. Хайде! Задърпа по-бързо връвта. Кучетата нетърпеливо сновяха насам-натам. Той идваше.
Ръцете й трепереха. Обзе я паника. Дръпна рязко тръбата и изпусна иглата по средата между своята и съседната клетка.
Несъзнателно докосна мрежата. Чу предупредителния сигнал в нашийника си и след това токът я разтърси със страхотна сила. Падна назад и изпусна тръбата. Тя се плъзна през решетката и за малко да падне в съседната клетка. Шарън бързо я дръпна назад, но пак докосна мрежата.
Кучетата обикаляха нетърпеливо в клетките си. Той идваше! Сигурно ще види иглата!
Тя напъха всичко под чувала и седна отгоре. Погледна към банката и видя, че продължава да капе. Щеше ли да я издаде? После забеляза, че от иглата в ръката й тече кръв. Какво да прави? Вратата вече се отваряше. Трябваше да съобрази прекалено много неща наведнъж. Без да съзнава какво прави, събори банката и нейното съдържание се разля по пода. Измъкна под себе си тръбата и изхлузи връвта от края й. Остави я на топка на пода. Все едно, че се е заплела в нея, докато е спала.
Мислеше за всичко това, без да посмее да погледне иглата. Не привличай вниманието му върху нея! Загледа се встрани.
Вратата се отвори широко, той влезе и Шарън повърна. Целият беше облян в кръв. В протегнатите си ръце държеше човешко сърце. То изглеждаше толкова малко, толкова безпомощно!
— Няма от какво да се безпокоиш — каза той. Вратата се затръшна след него. Лаят престана. Усетили мириса на кръв, кучетата застанаха пред вратите на клетките си. Тег вървеше по централната пътека. — Практиката усъвършенствува човека — заяви Пазачът.
Шарън усети, че дърпа нашийника си. Това беше забранено. Тя не се опитваше да се освободи от него, а просто се задушаваше. Зъбите й неудържимо тракаха, ръцете й се бяха вкочанили.
— Кой е бил послушен? — попита той кучетата.
Тя изпищя в намордника, но не можа да издаде звук.